Приятел на Свищов и Нове: Доц. Павлина Владкова издаде книга за Нове

Доц. Павлина Владкова, преподавател във ВТУ „Светите Кирил и Методий“ и изследовател в продължение на повече от четири десетилетия на Нове, издаде книга за римското селище край града, научи Актуално Свищов. Самата тя определя изследването си като „щрих към историята на Нове“. Изданието е първа част и обобщава откритото през последните повече от четири десетилетия – активна работа на терен на доц. Владкова.

От печат излезе монографията „Novae. Сектор VIII A. Сгради extra muros“ с автор доц. д-р Павлина Владкова, която включва резултатите от над 40 годишни проучвания на пространството, което се намира непосредствено извън западната крепостна стена на римския лагер и ранновизантийски град Нове. Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“ 2023 г. Предпечатната подготовка е извършена от фирма „ДАР РХ“, а печатът – от издателство „Фабер“.

Лагерът Нове е един от най-добре проучените както по Дунавския лимес, така и в границите на Империята. Секторът, обект на изследване и публикация, е част от канабите (цивилното крайлагерно селище) и данните от дългогодишните археологически разкопки допълват картината на живот на това място – планировка, водоснабдяване и канализация, техники на декорация и отопление на помещенията и др.

Огромните комплекси западно от лагера (extra muros), които са от римската, късноантичната и ранновизантийската епохи, наслагването на сградите от различно време една върху друга, огромната дълбочина, на която е достигнато при разкопките (4 м под нивото на съвременния терен), както и не на последно място нередовното финансиране на теренните изследвания през годините, са отнели много време на проучвателите. Доц. Владкова, приятел на Свищов и приела Нове за своя съдба, участва в разкопките от самото им начало през 1977, когато те са ръководени от ст.н.с. Мария Чичикова (почетен гражданин на Свищов, удостоена за своята работа, която почина на 95-годишна връзраст) от Археологическия институт в София и д-р Богдан Султов от музея във Велико Търново, а от 1990 е техен самостоятелен ръководител.

Сградите, разположени западно от Западната порта на лагера и по-късният ранновизантийски град, обект на монографията на П. Владкова, са единствените системно проучени комплекси извън крепостните стени на Нове. В резултат на разкопките е изследвана площ от над 2000 кв. м и е установено, че мястото е обитавано от началото на II в. до началото на VII в. На база откритите археологически структури, находките, надписите и монетите, авторът е разграничил пет строителни периода. Монографията представлява първата част от цялостното изследване, в която се акцентира върху ранновизантийския период и обхваща времето V – VI век. Предвижда се следващия том да бъде посветен на римския и късноантичния период.

В началото е отделено място на досегашните публикации, свързани с проблемите в проучвания сектор и с методиката на изследване, следва подробно хронологично представяне на ежегодните резултати при дългогодишните проучвания с цел този преглед да бъде полезен както при бъдеща теренна работа в близост до сектора и извън крепостните стени на Нове, така и в самата укрепена площ. Анализиран е нумизматичният материал (общо 241 монети), който ясно очертава строителните периоди на комплексите. При определяне границите на проучваната площ най-важни са резултатите от проучванията в северна и южна посоки. На север са разкрити три самостоятелни кули, които доказват, че Дунавският път не преминава през лагера или южно от него, а върви по високия дунавски бряг и край пристанището на Нове. Южна граница през всички строителни периоди е улицата, която води към Западната порта на лагера. Върху нея са проведени спасителни разкопки при строителството на Посетителския център през 2004 г., резултатите от които се публикуват за пръв път в монографията.

На комплекса от втората четвър на V в., колкото и да е разрушен от по-късния некропол, е възстановена голяма част от плана и постройката е определена като жилищна.

Големият некропол от времето на Теодерих Велики, т.е. когато Нове е столица на племето на готския вожд, е не само впечатляващ с многобройните гробни съоръжения, с уникалните златни накити в някои от проучените над 120 гроба, но и с точно определените времеви граници на неговото съществуване. Некрополът възниква през последната четвърт на V в. и съществува кратко време.

Базиликата е втората по големина култова християнска сграда, проучена в Нове, със сигурно изяснен план през двата си периода на съществуване. Откриването на гробове в самата църква, включително и в олтарното пространство, са позволили на автора да изкаже предположения за съществуването на това място на гроб на светец, вероятно св. Лупос, за честването на когото в Нове има и писмени данни. Базилика е използвана през целия VI в.

Илюстративният материал, включващ снимки от теренната дейност, находки и графична документация, дава ясна представа за откритите архитектурни структури и артефакти и онагледява описанията и изводите на автора.

Сектор VIII А се намира в непосредствена близост до Посетителския център. Част от откритите по време на проучванията находки са изложени в сградата, а началото на туристическия маршрут започва именно от тук. Добре съхранените архитектурни структури, както и консервацията и анастилозата на перистилния двор, басейна, отоплителни съоръжения (хипокаусти), пещ за изпичане на строителна керамика и др. позволяват посетители и любители на история и археология да придобият по-пълна представа за живота на цивилното и военно население, живеещо в и около Нове. Обектът е подходящ за провеждане на практика на студенти от специалностите археология и архитектура, защото е образец за римско и ранновизантойско градоустройство, изкуство, художествени занаяти и др.

Публикуването на резултатите от проучванията е с принос за изследването на крайлагерните селища не само по Дунавския лимес, но и за останалите гранични зони в Римската империя, където са стационирали легиони. Книгата допринася за популяризирането на резултатите от проучванията в Нове. Обширното резюме на английски език и богатият илюстративен материал ще позволят монографията да бъде ползвана от изследователите на античната и ранновизантийска култура във всички европейски страни, което ще утвърди авторитета на българските археолози и ще предизвика интерес както към военните лагери по северната граница на римската и византийската империи, така и като цяло към културното наследство по нашите земи.