Доц. Павлина Владкова, преподавател във ВТУ „Светите Кирил и Методий“ и изследовател в продължение на повече от четири десетилетия на Нове, издаде книга за римското селище край града, научи Актуално Свищов. Самата тя определя изследването си като „щрих към историята на Нове“. Изданието е втора част и обобщава откритото през последните повече от четири десетилетия – активна работа на терен на доц. Владкова.
От печат излезе монографията „Novae. Сектор VIII A. Комплексите през римската и късноантичната епохи“, том 2, с автор доц. д-р Павлина Владкова. Изданието е финансирано по програма на Министерството на културата. Това е пета монография на археологът, като всички те са финансирани от културното министерство. Новата книга представя резултатите от дългогодишните проучвания в един от секторите в римския лагер и ранновизантийския град Нове. Първата част на монографията е публикувана през 2023 г. и е посветена на историята и хронологията на проучванията на обекта и архитектурните данни за комплексите непосредствено извън западната крепостана стена през периода V – VI век – жилищна сграда, некропол от времето на готския крал Теодерих Велики, когато Нове е негова столица и голяма трикорабна ранновизантийска базилика.
И двете книги са финансирани по Програма „Помощ за книгата“ на Министерство на културата, а подкрепа оказват още „Царевград Търнов“ ЕООД и Регионален исторически музей – Велико Търново. Огромният труд по предпечатната подготовка (обемът на книгата е 372 стр., включващи текст и над 500 изображения – планове, теренни снимки, най-значимите открити артефакти и др., открити в продължение на дългогодишните проучвания) е извършен от Рекламно-издателска къща „ДАР“, а доброто полиграфично изпълнение е дело на издателство „Фабер“.
Новата монография е посветена на ранните периоди на обитаване на пространството западно от крепостната стена на лагера и обхваща времето от началото на II до края на IV век. През посочените три века животът непосредствено до военния лагер продължава без прекъсване и комплексите представляват важна част от цивилното селище (т. нар. канаби) на крепостта. Изследването е важен елемент от цялосното проучване на легионите лагери и тяхната територия не само за българските земи и Долния Дунав, но и с принос към разглеждането на цивилния живот около военните укрепления в Римската империя. Това е най-добре и цялостно изследвания цивилен обект извън крепостните стени на римски лагер в границите на европейските провинции.
На база резултатите от разкопките, чието начало е още в началото на 80-те години на миналия век, авторът-проучвател П. Владкова успява да разграничи три строителни периода, като предназначението на сградите през всеки един от тях не се променя във времето. Прецизните проучвания дават сигурни данни за отделни строителни фази през всеки един от тях, свързани с частични ремонти и преустройства. Комплексите заемат площ от над 3000 кв. м.
Разкритите епиграфски паметници, части от бронзови статуи, керамични и стъклени съдове с произход от западните и източните римски провинции, както и изработени в местните ателиета, някои от тях с изключително висока художествена стойност, доказват, че вероятно тук се е намирала резиденция, в която са отсядали цивилни високопоставени лица, посещавали по различни причини лагера Нове – императори и членове на фамилията, сенатори, провинциални управители, богати търговци и др.
Комплексите се развиват около вътрешния перистилен двор в четирите посоки от него. На юг достигат до главния път, който води към/извежда от Западната порта на Нове. Сполучлив е изборът на автора да представи резултатите, започвайки от централната част на сградите и след това последователно да се спре на разкритите помещения в четирите крила. За всяко помещение се добива представа за архитектурния му облик през всеки един от строителните периоди периоди и за намерените в него движими находки. На базата на теренните изследвания и стратиграфските характеристики, авторът аргументира плановете на комплексите през всеки един от строителните периоди.
Впечатляващи са резултатите от проучването на вътрешния перистилен двор. На практика те са най-сигурната база, върху която стъпват интерпретациите за останалите сектори. Разкрит е ранен имплувиум (басейн) от първата половина на II в., впоследствие по Северово време е изграден кладенец, през ранен IV в. е направено павиране и оформен нов по-малък по размери имплувиум, а в края на същия век последният е запълнен и площта на по-ранното съоръжение подравнена на ниво дворната каменна настилка. Тези категорични стратиграфски данни дават възможност на автора да прецизира датировката на архитектурните структури в останалите части на комплекса и са най-сигурните маркери при направените датировки.
Внимание е отделено на разкритите подови и стенни отопления (хипокаусти) в много от помещенията. Някъде подподовото отопление е вкопано, на други места наземно, като колонките и при двата варианта са изградени от специално изработени керамични тръби, от кръгли или квадратни тухли, а при стенното отопление са използвани рядко срещаните тухли с четири крачета в ъглите (тегули мамате) или кухи тухли с отвори (бокс-тухли), както и чрез малки керамични тръбички с железни или оловни скоби за прикрепване към стената и към облицовката. Установени са местата на пещите и каналите, по които е преминавал топлият въздух, чрез който са отоплявани подът и стените. Многобройните намерени фрагменти от мраморни облицовки дават представа за интериора на помещенията и за богатата пластична украса, която е създавала усещането за лукс, богатство и разкош на представителното жилище.
Няма друг вилен комплекс от римската епоха не само от българските земи, а и от останалите римски провинции, с толкова разнообразна канализационна система. Съобразно начина на оформяне и материалите на изграждане проучвателят успява да определи конкретното предназначение на отводнителните съоръжения – за отвеждане на атмосферни води; за изтичане на водата от латрини (тоалетни); канали, обслужващи кухненски помещения; такива, по които преминава водата от басейните на терми (бани) и т.н.
Важни изводи П. Владкова прави за водоснабдяването на резиденцията през различните строителни периоди. Освен керамичните тръбопроводи, са разкрити и оловни, а водата достига до сградите първоначално чрез отклонение от Южния акведукт на лагера, впоследствие е използван Западният и през последната фаза на третия период отново водоизточниците, по които чистата вода достига до баните и помещенията, са от юг.
Голям интерес предизвикват разкритите фрески върху стените на някои помещения. Изключително е разнообразието от използвани цветове и мотиви, каквито се откриват само в най-представителните богати жилищни сгради и резиденции в големите военни лагери и градски центрове и в тяхната най-близка околност както в границите на съвременните български земи, така и на територията на огромната Империя.
Представянето на всички открити през годините на проучване надписи и техният анализ позволява епиграфските паметници да бъдат използвани като сигурно доказателство за функциите на комплекса като резиденция. Включени са също артефактите, върху които са открити графити (надписи, направени преди или след изпичането на керамичните изделия), дипинти (надписи с бои върху лицевата повърхност на амфори и други съдове), печати върху мортарии, като текстът от този раздел е придружен с графични изображения, цветни и чернобели снимки.
Рядко срещаните и открити в сигурни контексти печати върху строителна керамика позволяват корекция на някои от досега изказаните предположения на други изследователи за времето на тяхното появяне и разпространение.
Богатият илюстративен материал (черно-бели и цветни теренни снимки, находки, планове и схеми, профили и разрези), илюстрират етапите на теренната работа и подкрепят мнението на автора за функциите на помещения, строителни техники и датировка. Многобройните аналогии с подобни архитектурни комплекси и находки от други римски провинции показват добро познаване на римската култура и доказват важното място, което като лагер на Долния Дунав има Нове през цялото време на своето съществуване.
Най-важният принос на монографията е, че теренният многогодишен труд на проучвателя е вкаран в научно обръщение и може да бъде ползван от изследователите на римската култура. Резултатите от разкопките имат значение не само за региона и за територията на Долния Дунав, а са принос към изследването на римското наследство в Европа. Обширното резюме на английски език прави книгата достъпна за изследователите на римската култура във всички европейски страни, което ще утвърди авторитета на българските археолози и ще предизвика интерес както към военните лагери по северната граница на римската империя, така и като цяло към културното наследство по нашите земи.
П. Владкова вече работи върху следващия том, където предвижда в каталожен вид да представи многобройните открити движими находки от сектора. На първо място това са металните предмети, сред които фибули, апликации, инструменти и др. Над 100 екземпляра са керамичните лампи, някои от които са внос от най-големите имперски ателиета, други са изработени в керамичните центрове Бутово и Павликени, попадащи в западната част от територията на римския град Никополис ад Иструм, а трети са дело на работилниците в непосредствена близост до лагера Нове. Ще бъдат включени още фрагментите от стъклени съдове; предметите от кост, рог и слонова кост; трапезната и битовата керамика и др. находки.
Проученият сектор, разположен на по-малко от 50 м от Западната порта на лагера Нове, е ситуиран непосредствено северно от Посетителския център и туристическия маршрут започва именно от него. Част от откритите по време на проучванията находки са експонирани в сградата. Някои от добре съхранените архитектурни структури са консервирани, направена е анастилоза на перистилния двор, на басейна, на някои от хипокаустите и пещ за изпичане на строителна керамика, което позволява посетители и любители на история и археология да придобият по-пълна представа за живота на цивилното и военно население, живеещо в и около Нове. Обектът е подходящ за провеждане на практика на студенти от специалностите археология и архитектура, защото е образец за римско и ранновизантойско градоустройство, изкуство, художествени занаяти и др.
Изследването на доц. Владкова ще допринесе за популяризирането на резултатите от проучванията на емблематичния за българските земи и Долен Дунав римски военен лагер Нове и несъмнено ще предизвика интерес както към военните лагери по Долен Дунав, така и като цяло към римското културно наследство в съвременните български земи.
Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали. Изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com. Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна правна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.