През 36-то си лято в Нове доц. Евгения Генчева разкри загадъчна сграда и най-важната улица в римсия град

Приключи 64-то археологическо лято в Нове – най-добре проучения римски военен лагер и най-добре запазен античен град от времето на Римската империя в границите на днешна България. Археолози от Полша – университетите от Познан и Варшава и българските им колеги продължаха да откриват загадките на селището. За 36-то лято на терен работи край Свищов и доц. Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН. Пред Актуално Свищов доц. Генчева обобщи приключилото археологическо лято…
Много ползотворен археологически сезон. С тези думи доц. Евгения Генчева, организатор и ръководител на българо-полската научна експедиция от 1997 година, която 64-то лято проучва Нове, определи приключилите теренни проучвания.
Успяхме накрая да установим историята на тази сграда и какво се е случвало с нея, която проучваме пето лято (бел. на автора Школата на Първа кохорта на Първи Италийски легион). Не изцяло разбира се, но в един по-дълъг период, подчерта доц. Генчева.
В началото там е бил склад за разпределяне храните на войниците, защото те не са имали обща кухня, а всеки е получавал определена дажба. След това този склад е превърнат в клуба на Първа кохорта – в един сравнително кратък период – някъде между четвърти и началото на пети век. След това функцията на сградата е била преустановена, защото върху нея преминават канали, които отводняват съседни сгради.
„Интересно лято беше!”, допълва доц. Генчева. „Открихме пет различни тежести за измерване на различни неща – една, от които бронзова и много интересна и рядко се намират. И много други различни предмети”, допълва тя. Разкритията са в рамките на 31 работни дни след 8 август…
Това лято продължи и разкриването на Виа цагуларис – улицата, която минава по протежението на крепостните стени на Нове. Нейната функция е за бързо строяване при необходимост на легионерите и това я прави изключително важна. „Ще продължим докато свърши сградата, до края. Продължаваме с надежда да намерим някакво място, където да направим сондаж и да можем да разкрием канала, който върви под тази улица”, чертае плановете и за следващото лято археологът. Каналът е доста голям и отводнява значителна част от града и естествено се излива в Дунав, допълва с усмивка, доц. Генчева.
Полските колеги се оплакват, че при тях е бил скучен сезон, допълва ръководителят на българо-полския екип. Досега са установили западния край на голямата сграда наречена армаментариум – военния склад. Проучвания извършени от екипа от Познанския университет, воден от проф. Елена Кленина. Проучванията продължават и там, защото те не са стигнали до пода на тази сграда.
В другия сектор, където работи проф. Пьотр Дичек и се проучват казармите на Първа кохорта, продължават все още изследванията във вилата центуриона. Все пак това е голяма постройка и е трудно да се завърши така бързо.
Започна разкриването и на сектора зад принципиите от екипа на проф. Агниешка Томас. Проучванията тук обаче са много високо и няма съществен резултат. И там проучванията продължават следващото лято, заключи доц. Генчева.

Ето какво отговори в интервю пред Актуално Свищов преди година доц. Генчева:
– Какво за Вас е археологията?
– Живот! Цял живот е за мен археологията.
– Как я избрахте?
– Много смешно /смее се/. Никога не съм знаела, че ще ставам археолог, но баща ми /Бел. на автор. Николай Генчев – проф. в СУ „Св. Климент Охридски”, декан на Историческия факултет и ректор на СУ/ каза, че не може да се мотая в Историческия факултет в София и най-добре е да отида да уча нещо сериозно. Тогава нямаше специалност Археология в България и ме прати да следвам археология в Полша. И докато почна да работя, разбрах, че това е, което искам да правя.
– 35 години Нове /смее се/, какво е за Вас Нове?
– Съдба! Тук премина целия ми професионален път, бих казала. Аз започнах работа 1982 година и от 1986 година съм тук всеки път. Нове за мен е съдба. Още през първата година имахме много интересни открития. Там се запалих. Иначе не съм смятала, да се занимавам с римската войска и лимеса, но така се случи.

Александър ШАБОВ

Снимки: авторът