В своите записки „Придунавска България и Балканът” Феликс Канц отбелязва: „Ако не беше извънредно благоприятното разположение на града за търговия, след сполетелите го разрушенияот кърджалиите на бунтовника Пазван Оглу в 1791 г. и 1810 г., Свищов щеше да се среща само още в историческите анали”.
За града като „най-търговско място” и „основно пристанище на Дунав” пишат преминалите по тези места пътешественици. Активен живот кипял според тях не само на пристанището /скелята/, но и на многобройните пазари, в дюкяните по главната търговска /чаршийска/ улица. Често в хановете и кафенетата ставали сделките по покупко-продажбите на стоки.
СКЕЛЯТА
Макар че носи популярното за времето название „скеля”, т.е. „пристанищен кей” /от итал./, то в онова време името много често се свързва с понятието „скеле” /в значението на конструкция от греди и дъски/. Васил Манчев обяснява в спомените си тази подмяна така: „Думата „скеля” е дума италианска, Scala, френски echelle, български – „стълба” – от стълбата, която спущат корабите, които спират в пристанището, за да излязат на сухо, а на турски са го преобърнали от Scala, скеля”. Но това тълкуване има и своите основания. Пристигащите тук се удивляват на мащабността на дъсчената конструкция, която свързва сушата с търговските кораби. Този вид на пристанището, както и построените наоколо дървени складове, затвърждават народно-етимологично тълкуване за скеля не толкова и само като название за кей, а като цялостно търговско пространство, съгладено от дървен материал.
Статистиката потвърждава огромното количество стоки, които преминават през свищовското пристанище, затова Ив. Богоров с право го нарича „полога на стоките”, защото „тук един търговец може твърде лесно да да ся прехрани, кога има една мааза, и да продава само сол, /а/ неколцина … обръщат /и/ търговията с жита”. Друг важен „извор за печалба е комисионната, която е обогатила и обогатява мнозина”.
Още през 1848 година свищовското пристанище обслужва по 400 и повече търговски кораба. В доклада си „Дунавската провинция” френският консул в Русе отбелязва: „Износът на Свищов достига през 1873 г. сумата 5 394 725 франка, като се състои главно от зърнени храни, кожи, вълна и малко коприна. Вносът е представен през същата година от 4 223 375 франка и обхваща колониални стоки, памучни тъкани, ориз и т.н.” . Седемстотин и двайсетте маази съхраняват подготвената за изпращане „от” и „за” вътрешността на империята стока. Доколко бърз и възвращаем е търговският обмен на Скелята, става ясно от факта, че след пожара и пълното й унощожение през 1870 г. веднага се построяват нови 260 каменни маази, побиращи стока, която днес би се вместила в над 10 000 вагона. Според възрожденците „в Свищов не е мъчно на едного чловека да си изкарва насъщний хляб, стига той да има потребната опитност, която се изискува, както на таз пияца”.
Всички обвързани с пристанището институции – свищовската „платнена” флотилия, Австрийското параходно дружество, в което голяма част от работещите са свищовлии, създаденото по-късно от Николай Станчов „Дунавско вапорско дружество”, митницата и т.н. – още повече разширяват значимостта на Скелята за града. Не случайно пътя от Ун пазар /площадът пред днешната църква „Света Троица“/ до нея е постлан с калдъръм. Тук има кафенета, ханове, десетки дюкяни. Макар да носят колорита на Ориента, предлагани и търсени стоки, но най-вече – за всички тайни и явни дела, които българите отвъд Дунава подготвят.
Юлия НИКОЛОВА
Из „Достойно есть. Свищов през ХIХ век до първото десетилетие на ХХ век”

 

Преглеждания: 655