Предновогодишно

Годината към своя край пълзи,
но шепите ми още са препълнени
с усмивките ми, с минали сълзи,
които са гаранция за съмване.
Зад мен се сипят най-различни дни,
когато са ме спъвали и падах.
Но сторвах свои малки добрини,
които ме изправяха на равното.
Стремях се като лъч към обичта.
Копнях за малко-къшейче надежда.
Затваряше се зло като врата
и вяра пак отново ме повеждаше.
Разпръсквах ласки, милвах и летях,
болеше ме дори зараснал белег.
Мечтах, прощавах, ставах фар и бряг
и търсех своя верен път във времето.
Сега вървя към нови начала,
открила смисъла на всяко нещо-
в една любов със нежност на пчела,
във две ръце очаквани насреща.
Стефания ЦАНКОВА