Поредно признание за поетесата Стефания Цанкова

Поредно признание за 2022 година получи творчеството на поетесата Стефания Цанкова, научи Актуално Свищов.
Този път хубавата новината е от община Димитровград, от НЧ „Искрица 1901“, с. Скобелево.
Там класикът на Българската литература Пейо К. Яворов започва работа в новооткритата пощенска станция, която се е помещавала в сградата на гарата, запазена днес в автентичния си вид. Там, в кафенето „Монте Карло“ Яворов е сядал до работниците-арменци и ги е наблюдавал отблизо, как „пият и пеят ,тъй както през сълзи се пей“. Така е създаден шедьовърът „Арменци“.
„Щастлива съм, че получих Специална награда от Първия национален конкурс с международно участие , посветен на П. К. Яворов, по време на ХIV Яворови възпоменателни дни, с. Скобелево 2022 г. Благодарна съм на журито за високата оценка, на председателя на читалището господин Емил Маринов“, коментира поетесата.
Ето и наградените стихотворения:
АРМЕНСКА БЛАГОДАРНОСТ ЗА ЯВОРОВ
„…Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик…“
П.К.Яворов
В памет на арменската ми баба Сурпиг
Дедите ми тъжни възпя с мощни стихове,
дари ги със сили и ярък светлик,
когато съдбата си скръбна те пиеха
„от винаги храбър народ мъченик”.
Тогава те пееха с болка отровна,
в сърцата ранени туптеше пулс див.
Летеше той с бурята зимна, бунтовна
по целия свят със спомен горчив-
за майка страдалка, за злия тиранин,
за скръбна родина във кърви и плач,
която ги вика със тежки ридания
по вятъра роден – безкрил изпращач…
Във скромното Скобелево станаха братя
с поета, чувствителния телеграфист,
споделяха с него скръбта на съдбата-
нещастно да дишат под чуждата вис.
Те пиеха, пяха, през сълзи, в забрава,
стопили за малко тук робски беди.
Днес стих благодарен изпращам ти, Яворов,
аз – внучка на клети арменски деди.
Стефания Цанкова
В ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи;-музика –лъчи…
П.К.Яворов
В две хубави очи животът е събран
и с тяхната мелодия – сияйна и лъчиста
се спираш в светлината на тихия им свян,
се спираш във душата им все още неразлистена.
В две хубави очи… Не бе за тях жених.
За пръв път ги погледна на Благовещение.
И кротко ги целуна с кристалния си стих.
И кротко ги целуна със жадно вдъхновение.
В две хубави очи… Във тях потърси път
за своя сложен свят, звънлив като камбана.
И нежно ги превърна във родния си кът
И нежно ги превърна във сбъднатост мечтана.
В две хубави очи с невинност на дете…
Далеч от теб угасна тяхната омая.
Останаха в стиха ти.Там Вечност ги чете.
Останаха в стиха ти. И след смъртта. Докрая.
Стефания Цанкова
СЪЩНОСТ
Аз не живея:аз горя. Непримирими
В гърдите ми се борят две души…
П.К.Яворов
Но кой си ти? Мечтател нежен?
Чудак и Сянка? Син тревожен?
Любим сред порив безнадежден?
Къде тъгата да положиш,
която тъй те раздвоява?
Животът ти е тъмен облак,
преливащ в светлина и слава.
Сподирян си от жълта злоба,
опрян на майчината ласка…
А ти гориш насред деня си…
Под карнавалната му маска
се сипят горък смях и страсти…
Но пак открил се в стих и рима
ти ще издигнеш топла къща
с една любов необозрима-
най-истинската твоя същност.
Стефания Цанкова