Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме

Доброта
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра
и скрива ме във коша си чeмширът в двора.
И неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира.
И неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира.
Понякога, понякога,
понякога съм бяла и добра.
Понякога, понякога –
как рядко ми се случва да съм бяла.
Понякога, понякога,
понякога съм бяла и добра.
Понякога, понякога –
как рядко ми се случва да съм бяла.
Понякога съм светла като мед –
тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога, понякога,
понякога съм бяла и добра.
Понякога, понякога –
как рядко ми се случва да съм бяла.
Тогава искам само
да подаря на всекиго
и своята обич цялата
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея,
и, дала сок на нечие стебло,
да пазя своята тайна, че живея.
Понякога, понякога,
понякога съм бяла и добра.
Понякога, понякога –
как рядко ми се случва да съм бяла.
Понякога, понякога,
понякога съм бяла и добра.
Понякога, понякога –
как рядко ми се случва да съм бяла.
Петя ДУБАРОВА

Нощ над града
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Петя ДУБАРОВА