Писмо до Алеко Константинов

Скъпи Алеко,
Прощавай, че се обръщам към теб така неформално, фамилиарно почти! Но не знам как бих могъл иначе. Понеже съм твой съгражданин и от дете съм свикнал да минавам пред паметника ти в Градската градина в Свищов, а и като ученик на много тържeства съм бил там и все това „На Алека” и после „От съгражданите му”, дето го пише ми е било винаги в погледа… Та и до днес все си мисля, че съм ти съгражданин, а за мен ти си станал просто Алеко – така и сме си говорили за теб и у дома, и в града. Където ти и аз сме родени. И там сме започнали да учим нещата за света и за живота…
Аз сега не съм в Свищов. Също като тебе. Всъщност, аз не знам ти къде си. Ти можеш и да си навсякъде – и в Свищов, и в София, и из планините (сигурно вече си бил и в Алпите, и в Хималаите, но това са мои глупави фантазии!), че и в Чикаго дори.
И аз бях в Чикаго, и на Ниагарските водопади бях – там все си мислех за теб. Някак се перчех, че ти си бил първият свищовлия отишъл там, пък аз може и да съм вторият след теб… Едва ли… Кой знае още колко свищовлии бродят по широкия свят и са стъпвали вече къде ли не. Ама все ми се иска аз да съм вторият след тебе.
Сега съм в Испания. Както си разбрал, със сигурност си разбрал щом си навсякъде, вече от доста години, също както е било и по твое време, ние, българите можем да ходим където си поискаме. Защото по едно време не можехме. Аз, скоро след като разбрах, че можем да обикаляме навсякъде, си взех шапката, както се казва – вече само се казва така, а не както по твое време наистина хората са си вземали шапките, и, тръгнах, както се казва, по широкия свят. Не че толкова съм искал да обикалям. В нашите времена, в моето време, в Свищов стана толкова трудно да се живее, че трябваше да търся по-добри пътища да изкарвам „хлябът насущний”, както би казал ти. Така стигнах до Испания, където в същото време кипеше буйно строителство и аз можах да работя точно в това. За десетина години из цяла Испания израстнаха цели градове. Но това са други работи, сега да не те занимавам…
Аз всяка година все намирам малко време да си дойда до Свищов. Мило ми е, защото нашата махала си е все същата и нищо не се е построило и не се е променило от детството ми, а и отпреди това. По нашия сокак може да си минавал дори и ти. Да знаеш – все същият си е. (То – и по-добре, че нищо в нашата махала не се построи, защото преди години на мястото на някои свищовски сокаци и на къщите с турските керемиди от твоето време, ако знаеш какви грозотии се построиха!… Сигурно знаеш…)
Искам да ти кажа, че много неща са си все същите – Дунавът си тече – ту приижда, ту се отдръпва, лозята узряват и ги обират, виното кипва и се укротява, децата растат и излизат от града – с две думи – Свищов си е все същият. Е, има и промени, но за тях няма да ти пиша, защото аз като се прибирам за малко и все ми се иска да си видя нещата както аз си ги знам. Те повечето сокаци изчезнаха, още по твое време са взели да изчезват, но нашият все си стои и дано тъй да си остане!
Скъпи ми Алеко! Аз съм обикновен човек. Не съм учен като теб – Гимназията в Свищов само каквото ме е научила. И животът после. Но искам да ти благодаря с това писмо за няколко неща.
Благодаря ти, че където и да си, ти остана най-много в Свищов! То и сърцето ти там остана, въпреки че това много не ми харесва, но нека стои там за срамотиите български и за поука! Ти, защото остана най-много в Свищов, аз можах да се вгледам от дете малко по малко в тебе – повече от другите българи, дето не са от Свищов. Като гледах светлото ти лице и устремения ти поглед, да знаеш, че и аз някак се устремих. Затова ти благодаря, че ти ме накара да се устремя и да попътешествам. Осмели ме тръгна за хляба си. И само заради тебе, да знаеш, после отидох до Ниагара и до Чикаго – като на поклонение. Не че исках да оставам там. Затова се върнах и назад.
Благодаря ти, че ме привърза към себе си, та ми стана мъчно в чужбина за тебе и си купих твоите съчинения в една отпуска от книжарницата в Свищов, че малко по малко ги изчетох, макар и вече, както се казва, на стари години. Не че съм вече стар… Тя навремето другарката учителка по литература ни караше всичко твое да изчетем, но – прощавай, Алеко! – малки, млади и глупави бяхме, пък и къде ти време за четене на тез години… Тогава само за „Бай Ганьо” намерих време. Аз за него, ще прощаваш, но малко ти се сърдя. И до сега не ми е съвсем минало – като ходя из чужбина, че вече и като се връщам в България, все оглеждам сам себе си, внимавам и се плаша да не направя нещо като Бай Ганя или, недай си Боже, да заприличам по нещо на него. Все внимавам! А колко българи виждам да приличат на него!… Но те дори не знаят това, защото не са от Свищов и затова не се познават добре с тебе.
Да оставим шегите настрана – благодаря ти, Алеко, че ми даде да разбера какво е това простотията! Ти ме научи да се оглеждам насам-натам и да видя къде мога да потърся красотата. А ти, мили ми Алеко, дано си намерил в някое друго измерение извънземната красота, че малко си поживял в нашето измерение, на земята, дето ние още сме по нея и много от красотите й не си успял да видиш.
Алеко, благодаря ти и за силата и твърдостта, които ми даваш с твоя тежък пример! Ти, който си изгубил всички от семейството си, все съм се удивлявал как си имал сили да продължиш живота, да събереш приятели, че и Щастливец да се наречеш. Когато ми е било най-тежко, утешавал съм се с тебе. Затова ти благодаря! Пък ти си си Щастливец, защото така, сигурен съм, си добил щастието да помогнеш не само на мене, но и на други наши българи.
С това писмото ми засега ще свърши. Като се сетя още нещо – пак ще ти пиша.
А, да не забравя, сигурно вече знаеш, но и аз да ти го напиша. Изборите в Свищов вече са свободни. Никой никого не бие. Е, май хората без да ги бият, сами внимават дали да гласуват и за кого да гласуват, че после, ако имат за нещо нужда…, но „ней се” както би казал ти. Или „хайде, холан”! Да ти кажа, те и в последно време повечето хич не гласуват. Аз гласувам. И в Свищов съм гласувал – напълно спокойно. Но, да знаеш, съвсем ще се удивиш! – аз и в Испания мога да гласувам на изборите за народно представителство в България. И всички българи могат навсякъде по света да гласуват – и в Чикаго, и на Ниагара дори!
Твой верен почитател и съгражданин П.Б
Толедо, Испания