Искам да споделя една добра новина. Пазарувахме със съпруга ми в хранителен магазин. Бях току-що от банкомата и двете ни пенсии и се запътихме с количката към касата.

Сетих се, че трябва да купя прах за пране, оставих съпруга ми с количката да ме почака, сложих само портмонето в джоба на якето и се запътих към щанда с перилните препарати. Намерих ползвания от мен прах за пране и се отправих към касата.

Потърсих портмонето, за да се подготвя да платя, но не го намерих в джоба си. Претърсих всичко. Няма го. Помислих, че в навалицата някой просто го е измъкнал от плиткия джоб на якето. Бях крайно разстроена и ядосана от собственото си невнимания – по моя вина лишавах семейството и от двете пенсии. Тръгнахме към вкъщи, изпразвайки количката, защото не разполагахме нито с лев.

И ето, че добрата развръзка дойде. След час получих обаждане от магазина, че има намерено портмоне, но трябва лично да удостоверя, че е моето. Моето беше. Намерил го е млад мъж, който дори е спестил името си. Не липсваше нито стотинка.

Безкрайно Ви благодаря, млади приятелю! Не само заради върнатата сума, а и за върнатата надежда, че в България не всичко е загубено.
Милка СТОЕВА
Дунавско дело

Преглеждания: 600