Първата екологична неправителствена организация в България е създадена в Свищов на 7 октомври 1981 година от професор Христо Маринов-преподавател по регионална икономика (икономическа география) във Висшия Финансово-стопански институт (ВФСИ) “Димитър Апостолов Ценов”, сега Стопанска академия.
Любопитното е, че когато в София се създава клон на БЕД, софияци си плащат членския внос в Свищов-седалището на първата екооргаизация.
За това разказва един от учредителите-инж. Митко Ненков от Свищов-научен секретар на дружеството: “Българското екологическо дружество /БЕД/ е основано в Свищов на 7.10.1981 г., доста преди началото на демократичния преход в нашата страна. Защо в Свищов? Отдалечеността на мястото на основаване от централната партийна и държавна власт, която гледаше с недоверие на екологическите движения по онова време, беше предимство за свободната изява и перспективното оцеляване на този стремеж за светлина срещу екологическото пренебрежение на епохата.
Друго предимство беше относителната свобода и независимост на дружеството, включено по устав в структурата на Стопанската академия „Д.А. Ценов”. Тези преимущества бяха използвани за свободна изява на ентусиазираните радетели за екологично чиста човешка дейност.
Идеен създател на българското екологическо дружество беше проф. д-р Христо Маринов, ерудиран преподавател по регионална икономика, енциклопедист с широки международни контакти и генератор на множество новаторски идеи, член на международната академия на науките в Сан Марино.
За председател беше избран доц. Лалю Ангелов, тогава заместник-ректор на Академията. Сред учредителите бяха учени и практици свързани с екологическата проблематика от цялата страна–проф. Симеон Недялков, проф. Григоров и доц. Калина Баева от Националния координационен център по опазване и възпроизводство на околната среда към БАН–София, ст.н.с. Марин Механджиев и инж. Лиляна Недялкова от ИСО „Химкомплект”–София, доц. Цветан Кардашев от Единния център по философия към БАН, ст.н.с. Христо Христов–директор на Научния център по опазване и на природата и възпроизводство на околната среда към Комитета за опазване на природната среда към Министерския съвет–София, ст.н.с. Георги Джолов от Държавния съвет–София, Марин Делев от ЦК на БКП-София, Доцент Бояджиев от ВИНС–Варна, к.ф.н Евлоги Данков–от Великотърновския университет, к.б.н. Симеон Симеонов от Пречиствателна станция–Бургас, проф. Минко Памукчиев от СА „Д.А. Ценов”–Свищов, ст.н.с. Цанко Цанов от опитната станция за бързорастящи дървесни видове–Свищов, Цветан Дамянов – директор на Химическия комбинат „Свилоза”–Свищов.
Постепенно в дружеството бяха приети и колективни членове–много отраслови и териториални предприятия и организации с желание кандидатстваха за членство, бяха приемани и спонсорираха екологическите дейности. Техни специалисти участваха в обучения и програми за повишаване на квалификацията и придобиване на специалност по управление на качеството на околната среда към Отделението за Следдипломна квалификация към Академията.
Дружеството беше член на международната екологическа организация ИНТЕКОЛ, основана през 1967 година. От печатния орган на ИНТЕКОЛ се следяха проблемите на глобалните екологични конференции на тази организация. По известни причини членове на дружеството бяха канени за участие в техните работни срещи, но по известни причини това не се осъществи.
Една от най-значимите дейности беше организирането на поредица от научно-практически конференции СвиЕко–от Свищов и Екология. За участие бяха канени свободно учени и практици работещи в областта на екологията от нашата страна, и от чужбина. На този междудисциплинарен форум гост-лектори бяха еколози от различни специалности и институции, някои от тях лауреати на Нобелова награда. За тогавашния период правеше впечетлене разнообразието на страните, от които бяха участниците: Франция, Норвегия, Англия, Швеция, Холандия, Япония, СССР, Германия, Гърция, Австрия, Полша, Румъния, Чехословакия, Унгария.
Тематиката на конференциите отразяваше развитието на науката и практиката в природозащитната дейност в национален и глобален план: Икономически проблеми на околната среда, Екологизация на общественото производство, Технологически, енергетически и икономически проблеми на околната среда.В работата на конференциите бяха привличани и студенти, академичното издателство отпечатваше не само докладите на конференцията, но и сборници с близка тематика, материали от съпъстстващи кръгли маси, семинари. Изданията бяха оформени на български и чужди езици, включително и на есперанто.”
Заглавие на публикацията: В памет на професор д-р. Христо Маринов (1921-1997): Доклади. Спомени – Свищов, 17 май 2002 г., с. 59-64
Сподели с