Овощар завършил Аграрна икономика в Академията започва с дворно място – декар и половина, сега са над 50 декара

Има ли хляб в овощарството, може ли да се печели със земеделие, и има ли държавна визия за неговото развитие? В „Земята, която ни храни“ търсим отговорите с Ивайло Иванов от село Бутан, разказва в репортаж БНР – Видин.

Той е в графата земеделски производител от 1997 година. Активно започва да се занимава с отглеждането на овощни видове веднага след като завършва Аграрна икономика в Свищов. В градината му има всякакви видове, но превес имат сините сливи:

„От всички дървета имаме, но основното насаждение е сливи. Паралелно с това имаме и овощен разсадник, произвеждаме посадъчен материал. Като завърших по-усилено започнах дейността… В градината имаме основно три сорта, най-много имам Чачанска лепотица – той е най-високодобивен, най-вкусен като плод и най-подходящ за производство на ракия- за това се търси най-много… Тази година заради времето беше голямо изпитание, продължава да е такова. През активния сезон пръсканията са два пъти повече от предишни години… Условията са изключително неблагоприятни- валежи се редуват с високи температури, което е предпоставка за болести, вредители… Всичко е свързано с много пръскане, но компенсираме с добър добив- упоритата растителна защита и резитбени мероприятия, реколтата е добра… Науката работи… има препарати, които спомагат за излизане от абиотичния стрес заради ниските температури… Ползваме ги от две години и сме доволни… “

Ивайло започва с дворно място около декар и половина, сега са над 50 декара. Има и няколко декара със зеленчуци. Убеден е, че не само в земеделието е важно да има обучени и знаещи хора:

„Навсякъде трябва да има обучени и знаещи, иначе…да работиш на сляпо, особено сега, когато науката и технологиите са напред, човек трябва да работи с тях иначе е загуба- на време и на всичко…“

Липсата на работна ръка е най-големият проблем за земеделието и ще се задълбочава все повече, смята Ивайло Иванов. Според него и двата сектора- овощарство, и зеленчукопроизводство, са еднакво неглижирани- проблем е и евтиния внос на зеленчуци. Въпреки това не се оплаква от липсата на пазар и клиенти, защото през годините се е доказал. Никога досега не е кандидатствал по европейски програми:

„Това е и другият основен проблем пред малките земеделци. Бюрокрацията е изключително голяма, вместо да улесняват хората при кандидатстване, залагат толкова много изисквания и условия и вместо да си вършиш работата, се превръщаш в един чиновник, който трябва да ходи да събира документи под път и над път, и не се знае докъде ще стигнеш- въпреки изразходените и време, и енергия, и нерви…“

Ивайло недоумява защо за отглеждане на сливи субсидията е наполовина по-малка. Смята, че страната ни няма визия за развитие на земеделието, защото би трябвало да се обръща внимание на малките производители- те са гръбнака на сектора, те са и хората, които създават заетост в селата, казва Ивайло. Въпреки че проблемите, с които се сблъсква са много, признава, че отново би се захванал с отглеждането на сливи- просто защото си обича работата.