“Старост – нерадост”. Убедена съм в тази народна поговорка, защото я изживявам всеки ден. Отгледала съм три деца. Сега една самотна, болна и бедна жена, която е принудена да се справя в живота.
А такива като мен са лесна плячка за крадците. В началото на месеца отидох да си взема пенсията от пощата. Като внесох 400 лева, тъй като съм теглила заем, за мен останаха 132 лева. Оставаше да платя тока и водата. Затова оставих парите на определено за целта място у дома. След два дни реших да платя и останалите сметки, но видях, че парите ги няма.
Огледах се вкъщи и видях, че халките на входната врата, които заключвам с катинара са разбити и след това отново сложени. Обадих се на полицията. От там дойдоха и огледаха вратата и резултат нямаше.
Нямах никакви други пари. Отидох и се помолих в железарския магазин за нов катинар. Дадоха ми, за което им благодаря! Но не можех повече да стоя гладна. Нямах пари дори за един хляб.
Реших да отида в Билла, да седна вътре и да моля за милостиня. Не ме беше срам, че прося. Крадците ме докараха дотам. Управителят на магазина дойде и като му разказах историята не ми каза нищо. Охранителката обаче извика полицията. От там дойдоха, но като ме видяха нищо не ми казаха и те.
Седях и чаках да видя дали някой ще ми купи поне един хляб. Убедих се за сетен път, че все още има добри и съжалителни хора. Една жена ми даде три кренвирша, друга ми купи два хляба. Подаваха ми банан, вафла, бисквити, кофички с кисело мляко.
Тези хора знаеха, че от добро не седя в Билла! А този, който ми разби вратата и взе последните ми пари навярно ще ме дебне и следващия месец, защото за тях наказание няма…
Неда ТИРЕВА
Вестник Дунавско дело
Сподели с