От класната стая до дигиталната индустрия: Пътят до успеха на един 31-годишен възпитаник на Академията

Вдъхновяващите истории за успеха са навсякъде около нас и именно те внасят позитивизъм в живота ни. Такава е и историята на Александър Иванов, изпълнителен директор на дигитална агенция, разказва в обширен материал Таня ГЕРМАНОВА на сайта Economic.bg. Той е пример за млад човек и предприемач, който успява да извърви нелекия път до мястото, където е в момента. Със сила, с воля, с желание за развитие.

Иванов не е от хората, които се отказват лесно – точно обратното. Всички го наричат Даскал Алекс, защото успява да провокира всеки, до когото се докосне, да повярва в потенциала си. Пътят му започва като студент по финанси в Стопанската академия в Свищов, а по-късно става част и от голямата студентска организация AIESEC, където е зам.-председател. Това е етапът от неговия живот, в който той развива лидерските си качества, защото за първи път получава възможността да отговаря за голям екип от хора, който трябва да постигне някакви цели и да даде стойност.

През 2014 г., когато е едва на 23 години, Александър Иванов става преподавател в програмата на “Заедно в час”.

Това беше един порив, вътрешно усещане и нужда да дам възможност на децата, до които достигам, да имат вдъхновение, добър пример и да получат качествено образование, без значение кои са родителите им, каква е религията им, къде са израснали и т.н. Заради опита, който бях получил до онзи момент, и нещата, които бях научил, знаех, че мога да бъда полезен”, разказа той пред Economic.bg.

По думите му учителската професия го е научила на две фундаментални неща, които и до ден днешен използва в практиката си. На първо място, това са мениджърските умения, защото според него е едно и също да управляваш класна стая, в която има 20 ученици, и компания от 20 човека.

• “Същото е, защото и в двата случая хората гонят заедно общи цели, имат мисия, трябва да са мотивирани. А ти трябва да им предоставяш ресурси, да идентифицираш лидерски качества”, каза той.

Другото качество, което Иванов развива, е емоционалната интелигентност. Той твърди, че това качество му помага да преценява хората и да вижда потенциала в тях.

След като програмата на “Заедно в час” приключва, Александър има възможността да остане в училище, но не го прави. Тогава той си обещава, че никога повече няма да работи в държавна институция. По думите му образователната система е структурирана така, че учителите да робуват на административни задачи, вместо да се фокусират върху това какво могат да дадат на учениците в класната стая.

Изведнъж се оказа проблем, че не съм попълвал някакви административни документи, които нямат никаква стойност. Не се видя обаче какви проекти по „Еразъм+“ спечелих за училището и иновативното обучение, което приложих за онова време. Тогава си казах, че нямам място в институция, която робува на административни догми”, разказва Иванов.

По думите му в държавните училища няма кариерен път, в който да растеш.

• “В училищата всички са учители и един директор, който най-вероятно ще е там 25 години. А младите хора са амбициозни, те искат да усещат напредък, да знаят каква е следващата крачка, искат да имат визия за личностното и професионалното си развитие в дадена организация, а това напълно липсва в училищата. Т.е. ако ти вършиш всичко, което трябва, след години, оказва се, пак ще си на същото място, затова няма развитие”, категоричен е Иванов.

Тогава той си казва, че трябва да продължи да се занимава с образование на място, където когато си добър ти слагат медал, а когато не си – просто изчезваш. Така попада в SoftUni.

Проактивно се свързах със SoftUni, като им казах, че имам голямо желание да работя за тях. Тогава те ми отговориха, че имат само две свободни позиции – едната е за чистач, а другата за Tech support. Аз не разбирах нито от едното, нито от другото, но все пак си казах, че Tech support би била по-подходящата позиция за мен. Така успях да вляза в организацията”, разказва Александър.

Там, за щастие, той бързо намира негов колега интроверт, който не обича да говори с хора. Иванов пък не обичал да се занимава с технически неща. Така двамата сключват „тиха сделка“ и разменят ролите си, за да правят това, което обичат.

• “В SoftUni много бързо припознаха ентусиазма ми и за период от две години минах през три различни позиции, стигайки до образователен директор. За разлика от държавното училище, тук имах градеж в кариерата”, каза Иванов.

Към момента той е лектор, като припознава за своя мисия това да вдъхновява все повече студенти да работят с дигиталните инструменти и канали, които са настоящето и бъдещето, и дават много благини.

Дигиталният свят дава огромно преимущество и невероятни възможности на всеки един човек, без значение нишата, индустрията и амбицията”, каза още той.

Впоследствие Александър Иванов създава и свой собствен бизнес – компанията за дигитален маркетинг CreateX Digital Agency, която в момента работи със 70 клиенти от България и чужбина. Според него страната ни е удобна бизнес дестинация, защото тук има много „бели полета“ – редица възможности и модели, които вече са приложени в чужбина, но не са правени в България.

Затова ние просто можем да вземем добри практики и да бъдем иноватори на наша територия. Българският бизнес все повече се отваря към това да дигитализира процесите и комуникацията си. Това за нашата индустрия е ключово, защото ни дава възможност да растем с нашите клиенти“, обясни Иванов.

По думите му формулата за успешна кариера е амалгама от страст и рационалност в професията.

• “Трябва безкрайно много да обичаш това, което правиш. Истински да се вълнуваш, да ти е интересно, да си любопитен за всяка една иновация, която можеш да внедриш в бизнеса си. Понякога има моменти, в които логиката не е достатъчна, за да обоснове факта защо правиш толкова много, тогава идва любовта и страстта”, каза още той.

От години насам Александър Иванов развива и сдружението “Дигитален Търновград”. Той твърди, че във Велико Търново има много потенциал – централно разположение, три университета, много млади хора и прекрасни условия за отглеждане на деца.

За съжаление обаче, когато става въпрос за бизнес или кариерно развитие, нещата изобщо не са розови. Затова и нашата мисия е да окрилим хората във Велико Търново, да им дадем достъп до образование, до възможности, контакти и вдъхновяващи примери за кариера в дигиталната индустрия. По този начин ще има и повече работни места в града. Надяваме се с тази инициатива да вдъхновим и други по-малки градове, които са прекрасни за живот”, заяви Иванов.

По думите му има много хора, които искат да останат във Велико Търново, но са принудени да отидат да живеят в София или друг голям град само защото препитанието и кариерното им развитие го изисква.

Едно от последните неща, с които предстои да се захване Александър Иванов през месец март, е менторството му в Mentor the Young. По думите му всеки един млад човек има нужда от някой, който да го навигира и да му показва пътя.

• “Това да имаш пример, да имаш готова пътека, която ти по свой начин да префасонираш, е изключително ценно. Това може да помогне на всеки един млад човек да не се лута, а по-скоро да бъде насочен и окрилен да постигне мечтата си”, заяви Иванов.

Менторите са хора, които са минали по определен път, грешили са и сега дестилират опита си, за да го предадат на следващото поколение. Това просто е красиво”, категоричен е той.

Той съветва младите хора да не се примиряват със силните на деня и с това, което в момента е модерно. По думите му те трябва да си позволят да чуят вътрешния си глас и да разберат коя за тях е мечтаната професия.

• “На второ място, младите хора трябва да бъдат много критични и внимателни какви хора допускат до себе си, за да могат успешно да се синхронизират с тях откъм вярвания и разбирания. На трето място, те трябва да се фокусират върху страстта си, да губят представа за времето, защото обожават това, което правят”, твърди Иванов.

Според него сред важните умения, които човек трябва да притежава, са успешна комуникация – да можеш да вербализираш мислите си по един подреден и вдъхновяващ начин.

Важно е хората да са организирани и подредени, за да могат да управляват времето и задачите си, да приоритизират. Освен това човек трябва да може да изгражда дългосрочни, устойчиви отношения с ключови хора”, допълни той.

Зад успеха на всеки човек неминуемо стои богата ценностна система, така е и при Александър.

• “Аз обичам хората, това ми помага на всяко едно ниво, така лекувам себе си и ставам по-търпелив. Затова бих се радвал да култивирам емпатията у хората около мен. Освен това притежавам устойчива амбиция – когато имам дадена цел, тя е като излята в бетон, така постигам резултати. Да не забравяме и чувството за хумор – то е това, което олекотява живота и дава глътка въздух в ежедневието”, заключи Александър Иванов.