Онкоболна: За миг животът се завърта, живейте днес

Животът е непредсказуем. Не знаеш какво ще се случи утре, защото за един миг всичко може да се промени. Сега да се смееш, а след секунди да си облян в сълзи. Това се случи и с мен…

Отидох на профилактични изследвания и всичко се преобърна – оказа се, че имам туморно образование на гърдата, което отдавна се развива и по най-бързия начин трябва да се премахне. Беше шок за мен, няколко дни плаках, чудих се защо точно на мен, чудих се какво ще се случи с децата ми, та те са толкова малки…

Реших, че това поведение няма да ми помогне и се стегнах. Както се казва – взех се в ръце. Няма да описвам престоя в болницата, няма да описвам болката – гледам да не си спомням за тези моменти. Ударите продължиха, резултатите от биопсията не бяха добри, оказа се, че трябва да мина курс по химиотерапия. Само, който е бил по този път може да ме разбере.

Аз обаче имах сила – тя се криеше в очите на двете ми момчета, заради които си казах, че не мога да се откажа. Борбата продължи около година, през това време доста често започнах да си задавам въпроси за живота, да преосмислям нещата около мен. Спрях да се ядосвам, че къщата е разхвърляна, че прането не е сгънато, че са паднали трохи на земята – все неща, които преди година ме вбесяваха.

Спрях да бързам, да се опитвам да свърша всичко, да се надбягвам с времето. Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид.

Загубих желание да се харесвам на тези, които не ме харесват, да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. И осъзнах, че въпреки болестта, съм щастлива. Изхвърлила съм толкова излишен товар от себе си. Жалко, че трябваше да премина през толкова болка, за да го осъзная.

Към днешна дата съм здрава, ракът го няма и вярвам, че няма да се върне, защото той дойде с мисия в моя живот, дойде да ми даде урок. Аз бях добра ученичка и си взех поука. Моят съвет към всички е да живеят днес, защото животът ни за миг може да се преобърне.
С уважение:
Ирина, Свищов
Вестник Дунавско дело