Свят и светъл празник! Празнува се от всички християни по света, но най-тачен е от рибарите и моряците. Свети Никола е бил рибар, ученик на Христос, и със своята силна вяра е помагал в оцеляването, спасявал е от бури и вълнения намиращите се в беда рибари и моряци, и откакто се помня му отдаваме почит, за да ни дарява със здраве и сила. Той е покровител на тези най-силни, най-мъжествени професии. Познавам и двете, защото съм от рибарско семейство и съм роден в рибарската лодка на баща ми. От малък започнах да ходя с него на риболов, а като 17-18 годишен юноша бях юнга и моряк по корабите и дълги години работих като капитан на кораб в търговския флот. Спомням си, когато ходех на риболов с татко, че още преди да пусне лодката във водата на реката, той отправяше молба към свети Николай-чудотворец да го пази, за да се върне жив и здрав, и да направи добър улов на риба. Така започваше риболовът, така правеше почти цялата рибарска гилдия от махалата.
Рибарите предварително се подготвяха за този голям християнски празник. Най-хубавите, жълти като кехлибар, шарани по 5-6 килограма, се отделяха още от лятото и се редяха в специално буре – ред шарани, ред морска сол, докато то се напълни. Така рибата се съхраняваше и запазваше най-добре и по-дълго време. Преди години зимите бяха много студени, температурата достигаше до минус 20-30 градуса, а имаше дни и с много по-ниски. Лед сковаваше реката, зимата започваше от ноември, снегът беше обилен и се натрупваше повече от метър. Празникът се посрещаше с бяла снежна премяна и беше дълго очакван. По онова време трапезата се подреждаше богато и изключително с пикантни рибни ястия. Тази традиция се спазва и сега. Най-големият, 15-20 килограмов шаран, се определяше за курбан. Изпечен на фурна, намазан с олио и поръсен с червен пипер, първо той се раздаваше за здраве рано сутрин, а на обяд празничната трапеза се подреждаше с традиционни рибни ястия. Започваше се с прекрасната рибена чорба, направена от почти всички видове риби, характерни за река Дунав, но особено ропеца й придава вълшебен вкус. В повечето ястия преобладаваше шарана – печен на скара и полят обилно с чесън и оцет, поръсен с магданоз и обезателно печени червени люти пиперчета, риба пържена с бял сос и чесън, пържен шаран в специално приготвен доматен сос и печени пиперки, шаран с яйца, кисело мляко и чесън, шаран пълнен с орехи и стафиди, лук и поръсен с канела. На мен най-много ми харесваше едно ястие, което баба ми приготвяше. Тя препичаше на печката сушен едър уклеек, няколко люти червени чушлета, счукваше чесън с оцет и всичко това го заливаше с гореща вода. Престояваше една нощ и преди консумация му добавяше олио. Имаше вълшебен вкус. Обяда започваше с молитва, отправена към свети Никола от най-възрастния в семейството, за здраве и благополучие и молба да пази рибарите от бури и нещастия. Вдигахме тост с огнено червено вино и пожелание следващата година да бъде по-берекетна. Цялата рибарска махала на този празник ухаеше на рибни ястия, а най-щастливи бяхме ние, децата. И ние, моряците, всяка година посрещаме тържествено този наш празник и винаги, когато започваме, по традиция, къпем младите моряци за здраве и да бъдат смели, безстрашни и закалени в нашата нелека професия. Но никога не можем да се сравняваме с рибарите. За мен те са най-големите моряци, било на морето, или на река Дунав. Искам да пожелая на всички рибари, на всички колеги моряци и на целия наш народ този празник, Никулден, да ни донесе поне малко щастие, здраве и късмет. Вярвам, че свети Никола винаги помага в беди и несгоди, че той ни пази, рибари и моряци, било на море или на река, от бури и вълнение. И когато седнем на празничната трапеза, нека се помолим на светеца чудотворец да благослови и пази всички рибари, моряци и целият ни народ. Да почетем и паметта на загиналите колеги.
Да ни е честит празникът Никулден.
Константин Динков – Льони