Николай Янков: Феновете на Академик да очакват победи, желание, воля и професионален футбол

Николай Янков е полузащитник на 26 години. Има 132 мача във Втора лига с 10 гола и 12 асистенции и 21 мача в Първа лига с 1 гол и 2 асистенции. Играл е за ЦСКА (София), Хебър (Пазарджик), Литекс (Ловеч). Идва при нас от Етър Велико Търново. 

– Николай, здравей. Приключихте годината на първо място с три точки разлика. Какво е мнението ти за представянето на отбора?

– Здравейте! Отборът се представи по най-добрия начин като класирането и резултатите го показват.

– Кой според теб е бил най-трудния момент, през който минахте?

– Не мисля, че сме имали някакви трудни моменти като цяло. Може би бих определил това, че нашия отбор иска да играе бърз, атакуващ футбол, а реалността в групата е друга за жалост. С лошите терени и поведението чисто игрово на някои отбори и малко се борим с това нещо, но пък фактът, че спечелихме 10 мача показва, че имаме характер въпреки младата възраст на отбора.

– Играл си в сериозни отбори в миналото. Как се стигна до твоето привличане в Академик и защо реши да акостираш в Свищов?

– Ако трябва да съм честен, бях на крачка от това да спра да се занимавам с футбол, по простата причина, че ситуацията в България, с изключение на няколко отбора от Първа лига, е меко-казано отчайваща. Липса на бази, липса на нормална грижа за футболистите и естествено финансите. Животът с всяка година става все по-скъп, а възнагражденията спадат и не говоря само във футбола. В крайна сметка получих обаждане от играещия помощник-треньор Ивайло Тодоров, който е мой приятел, той ми предложи да дойда. След това говорих със старши-треньора Кирякос Георгиу, с Пепи Димитров, с част от шефовете на отбора. Чух от всички едно и също, че в Академик има амбиция да се гради и това е дългосрочен проект, в който са свързани млади футболисти и тяхното развитие. Помислих няколко дни и реших да приема и да се опитам да помогна на младите момчета. С идването видях неща, където ги няма на много места. GPS системи, основа за страхотна база, мис Гейнор Дейвис, която е богатство за един отбор с грижите, които полага за нас, Тодор Борисов, легенда и страхотен човек, от когото всички можем да се учим. Аз не живея в Свищов, но момчетата, които живеят тук имат осигурени храна и хотел, това са нормалните неща, които всеки един клуб трябва да налага и съответно футболистите да ги ценят. Няколко месеца по-късно мога да кажа, че съм направил правилното решение, чувствам се щастлив и виждам как Академик върви в правилната посока и го давам за пример.

– За първи път играеш в трета лига. Каква е разликата с професионалния футбол и до колко ти беше трудно да се адаптираш?

– Има своята магия, има добри футболисти, които са играли професионално, има млади такива, които са амбицирани да играят. Ще се повторя – липсата на материална база е един от основните фактори нивото на дадена среща да спада. Започва се едно ритане на топката, защото е невъзможно да се играе комбинативен футбол и се разчита на единоборства, което в моите очи не е окей, съответно и затова няма хора по стадионите, няма как този футбол да радва окото на зрителя, а футболът е за зрителите, нещо което тук в нашата държава сме забравили малко.

– Какво трябва да подобри Академик за да може да играе в професионалния футбол?

– Чисто отборно трябва да сме ментално зрели и да изградим още по-силен характер, защото колкото по-нагоре отиваш, толкова по-трудно става. Като футбол имаме страхотен щаб, който съм сигурен, че от нова година ще надгради нивото ни като футболисти. Така че да, Академик има основите да изгради нещо хубаво и да го утвърди, за да радваме жителите на този прекрасен град.

– Нека преминем към по-лични въпроси за да могат нашите читатели да те опознаят по-добре. Помниш ли първия ти ден във футбола?

– Първият ми ден във футбола беше в парка във Велико Търново с тениска на Димитър Бербатов от периода му в Байер Леверкузен. Играехме с баща ми, с брат ми, беше хубаво, безгрижно и чисто. Нека родителите на децата ги карат да се наслаждават на тези моменти, после се наместват пари, интереси и този чистия и прекрасен футбол остава един спомен.

– Имаш ли любим футболист, на когото подражаваш?

– Любим футболист бих казал Бербатов той ме запали и по моя любим отбор Тотнъм. Харесвах Роналдиньо, Роналдо от периода му в Юнайтед. В момента Хари Кейн, който показва какво е да си завършен нападател.

– Имаш ли хоби и как прекарваш свободното си време?

– Имам прекрасна жена, прекрасни приятели и прекрасно семейство, обичам да бъда с тях. Чета книги, гледам сериали, гледам Формула 1, в момента и уча.

– На края, какво да очакват феновете на Академик тази година?

– Победи, желание, воля и естествено професионален футбол.