47 години от зловещото земетресение в Свищов се навършват на 4 март, пише вестник Борба.

109 са жертвите на трусовете, разрушили жилищни блокове в крайдунавския град. „Борба“ разполага с разказа на ръководителя на тогавашната спасителна операция полковник Тодор Георгиев, който до края на живота си живее с трагедията.

Той остава в Свищов 28 мъчителни дни, които го преследват през целия му живот. В злощастния 4 март Тодор Георгиев се радвал на втората си дъщеря Искрена, която тогава била само на 13 дни. Намирали се със семейството си във Велико Търново и гледали филма „Родени от революцията”. В 21:22 изведнъж земята се разлюляла, бебето се разплакало в банята. В същото време звъннал телефонът. Дежурният офицер наредил на полк. Георгиев да се облече веднага и да вземе багаж за продължително време.

Пристигнала служебна кола, в която бил и Коста Дуков, който по онова време отговарял за смъкването на пръстовите отпечатъци. Двамата заминали за Свищов, по пътя колите просветвали с фаровете. Няколко души им казали, че в града е ад и по-добре да не ходят там.

Свищов бил потънал в мрак, пред милицията стоели началникът на Районното поделение на МВР полк. Христо Цочев и двамата му заместници. „Георгиев, страшна работа стана в Свищов“, споделил Цочев през сълзи. Никой обаче все още нямал реална представа колко са жертвите и какво се е случило.

Най-засегнати били два блока – общежитията на „Свилоза” и кооперацията на Градския народен съвет. Георгиев докладвал на тогавашния началник на Окръжното управление ген. Минчев, че обстановката е много страшна. „Казах му, че трусът е бил вертикален, а жилищните блокове са сринати. Около 5 часа започнаха да пристигат офицери от Свищов, Белене и Търново, от районните управления на милицията дойдоха 80 униформени”, разказва приживе Георгиев.

По думите му на входа и изхода за Свищов се изграждат бариери, колите започват да се проверяват с цел превенция на кражби и други престъпления. След няколко часа дошло утрото, пред съборените блокове отишла строителна техника. „Нямам думи да ви кажа какво беше тогава – плач, ридания, паника. Хората бяха неориентирани, бягаха във всички посоки. Земята още се тресеше. Имаше вторични трусове, единият беше над 4,8 по Рихтер. Като вървиш по улицата, и чувстваш земята как се тресе”, са записаните спомени на полк. Георгиев. По думите му след това пристигнали двама професори от София. Единият бил токсиколог, а другият – патоанатом.

Те установявали причината за смъртта на всички загинали. Правели аутопсии на място.

Налагало се да се вземат и отпечатъци при онези, които нямало как да се разпознаят. По-късно тези данни са унищожени, за да не злоупотреби някой с тях. В крайна сметка се оказало, че 90 процента от жертвите са се задушили от различни газове, особено в блока на Градския народен съвет. Там имало запалени масла, допълнително жертвите са вдишвали и прах, не са имали време да се предпазят с марли, а белите им дробове били почернели.

„Трудно беше да гледаш тези тела извадени, вадехме ги така, както са били облечени. Имаше и 10-месечно бебенце. За миг си представих, че на негово място е моето момиченце. Детето беше от гръцки произход, казваше се Никиалис Стефанопопулу. Детето беше починало с отворени очички”, е разказът на Георгиев. По думите му 27 деца са намерили смъртта си в злощастната нощ. Това буквално съсипало и Тодор Живков, който вече бил пристигнал в Свищов.

„Живков помисли, че съм доктор, защото бях облечен с болничен халат. Попита ме колко деца са загинали. Аз му казах: „Другарю Живков, 27 деца“.

Вярвайте ми, от двете му очи видях две сълзи как потекоха. Той се обърна към хората, които бяха с него, и каза, че това е най-страшното. След това му казах колко инженери, колко учители, служители на МВР са намерили смъртта си. А той каза, че интелектът на този град си е отишъл”, са още от спомените на Георгиев. В тази връзка Тодор Живков казал още, че в бъдеще ръководните кадри на един град не бива да живеят на едно място.

Оригиналният списък на всички загинали е показан за пръв път от Тодор Георгиев и включва 109 имена. Сред тях има 15 инженери, 11 служители на МВР, 6 учители и 4-ма директори на различни институции. Списъкът е предаден на музея във Велико Търново.

Според полк. Георгиев обаче най-страшно било, когато паникьор разпространил слуха, че от „Свилоза” е изпуснат отровен газ. В града настанала суматоха. Хората се качили на коли, на камиони, трупали се по багажници, картината била страшна. Но най-трогателната случка била, когато дядо поискал кичур от косата на загиналата си внучка…

След като всичко приключило, полковник Георгиев е удостоен с Орден за гражданска доблест и получил една седмица платен отпуск. Ръководителят на спасителната операция почина преди няколко години след усложнения от ковид.