Нашенецът Деян Колев сбъдна детската си мечта – стигна Мачу Пикчу на инвалидна количка

Българин сбъдна детската си мечта и стигна до труднодостъпния град на древните инки Мачу Пикчу на инвалидна количка. Преди месец Деян Колев, който живее със семейството си в Дебелец, пропътува хиляди километри обездвижен, със съпругата си, за да се запознае с древната цивилизация на инките и живота на коренните индианци, пише https://times.bg/.
От години Деян Колев ръководи центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и работи с над 300 училища в България. Казва, че да посети Перу е негова детска мечта. Макар и прикован на инвалидна количка, предприел пътуването, за да да научи повече за древните инки, както и как се интегрират коренните общности в образователната система.
„От 2005-та година, постепенно развивам множествена склероза и тази мечта започна да изглежда по-нереална…С ковид пандемията съвсем се отложи във времето. Но все пак решихме и тръгнахме! Средата за хора с увреждания там не е адаптирана. Така например Мачу Пикчу, въпреки че е световна забележителност, е трудно достижим за хора с колички!“, разказва Деян Колев.
„Колебанията имахме много…общо взето и тук препятствията не са никак малко, в България не е по-лесно да се движиш в инвалидна количка…“, допълва го съпругата му Теодора Крумова.
На 3 октомври от Мадрид излетели за столицата на Перу Лима, откъдето упорито и с висок дух се придвижвали с влакове и автобуси без платформи, до труднодостъпния комплекс Мачу Пикчу в Андите.
„Хората в Перу са изключителни, сърдечни и винаги готови да помогнат!..Във влака нямаше платформа, трябва човек да се качва по стълбички, кондукторът и още двама човека слезнаха, пренесоха ме на гръб, качихме се по този начин на влака…Същото беше и в автобусчетата след това – отново ме качваха на гръб.“, разказва Деян Колев.
Въпреки, че е чел много, той е впечатлен от историята на цивилизацията на инките, от бита, мирогледа и магическите ритуали на индианците.
„Цивилизацията на инките е впечатляваща! Получих голямо удовлетворение, защото се докоснах до живота на коренните народи, до индианската духовност и защото тръгнах с инвалидна количка! Духовността, спиритуалността на индианските народи в много голяма степен е запазена!“
„За хората там сякаш няма невъзможни неща…не се отказват пред нищо, не мислят – може ли или не може нещо да стане , просто го правят!“, обяснява и съпругата му Теодора.
Във високопланинските села в Андите, децата стават рано, помагат на родителите си в стопанството и тръгват пеш до училище, понякога извървят километри и се движат повече от час, разказва още Колев. За разлика от България, там училищните автобуси не са безплатни, а за текущи ремонти в училище и купуване на оборудване и пособия, родителите събират пари.
Впечатленията на българите още са, че перуанците живеят много по-бедно и трудно от българите, но много се подкрепят и са съпричастни към всички.