Надежда Станчова е първата българка в дипломацията

Много са имената на свищовлии, свързали името си с българската история преди и скоро след Освобождението, когато са се полагали темелите на съвременна България. Рядък е обаче примерът с един крайдунавски род, който сякаш се обрича да работи за родината на дипломатическото поприще – рода Станчови. Коренът му тръгва от албанския град Барат, когато в 1790 година прапрадядото Яни поема дългия път от Адриатика до Дунав. Единственият закрилник е фамилна икона на Богородица, която се пази и до днес. Преселниците спират за малко в Ловеч, но продължават още на север, установявайки се завинаги в Свищов.
Димитър Иванов Станчов е първият представител на фамилията, оставил следа в развитието не само на родния си град. Той е човекът, който довежда възрожденския просветител Христаки Павлович от Рилската обител в Свищов. С негови средства се издържат славяно-българските училища и учители, а през 1856 година е сред учредителите на Първото българско читалище.
Негов наследник е Яни Д. Станчов, който продължава делото на баща си. По молба на граф Сечани той става почетен агент на Австро-унгарското параходно дружество в Свищов. 23 години на тази длъжност той постоянно използва поста си в услуга на гонените от поробителя свои съотечественици. Помага на бежанците след разгрома на Търновското, Габровското и Севлиевското въстание от 1862 година. Около 1866 година Левски, който е в Свищов на път от Пловдив за Влашко, по препоръка на Найден Геров отсяда в дома на Станчови. Яни Станчов е вторият градоначалник на родния си град. С негови средства е построена съвременната сграда на Свищовския манастир и изградено водоснабдяването му.
През 1863 година на Яни Станчов се ражда син Димитър, призван да свърже името си със строителството на съвременна България. От 1874 година той учи в императорската академия „Терезианум”, където се запознава с бъдещия княз Фердинанд. Сетне е намчалник-отдел във Външно министерство, а година по-късно става началник на политическия кабинет на Фердинанд. Същата година сключва брак с графиня Ана дьо Грено, придворна дама на Клементина. В деня на сватбата Фердинанд подарява на младото семейство сребърен сервиз за чай, който е запазен и днес.
Дипломатическата кариера на Димитър Станчов започва през 1895 година и продължава цели 30 години. Той е български представител в Букурещ, Виена, Петербург, Париж, Рим и Лондон. За кратко през 1906 година е министър на външните работи, а година по-късно и премиер-министър, но предпочита да се върне на дипломатическата арена. Нему се дължат не един и два успеха в дипломацията, които носят полза за отечеството. В края на 19-ти век Станчов успешно работи за възстановяването на дипломатическите отношения между България и Русия. Години по-късно през 1920 година чрез неговите умения става възможна и срещата Чърчил – Стамболийски, на която се договарят условията за следвоенното развитие на страната ни. Оттегля се от дипломацията през 1924 година.
Децата му Иван и Надежда обаче наследяват професията му. Надежда Станчова е първата българка влязла в голямата външна политика. Дълги години тя работи в българските мисии на Запад. През 20-те години на миналия век става първият пропагандатор на нашенските дрехи в британската столица – явява се на официални приеми с типични български сукмани, обшити с народни шевици, с което предизвиква истински фурор във висшето общество на Лондон.
Съдбата отрежда след 70 години внукът на Димитър Станчов Иван да стане посланик на България в Лондон. И двамата се явяват пред съответните величества с един и същ костюм – Димитър Я. Станчов се среща с крал Георг V с официалните дрехи, с които неговият потомък Иван Станчов ще връчи акредитивните си писма на кралица Елизабет II през февруари 1991 година.
През 2000 година Общински съвет Свищов го удостоява със званието Почетен гражданин на Свищов. Умира в края на ноември 2021 година.
Александър ШАБОВ