Музеят инициира издаване на книга, разказваща за гълъбовата поща, довела до Освобождението на България

Повечето оскъдни данни за дейността на свищовския революционен комитет преди, по време и след Априлското въстание са известни много отдавна и то по един основен източник – спомените на поборника Тодор Н. Събев, излезли от печат през далечната 1885 г. като малка книжка със заглавие „Последните дни на въстанията“, разказва уредникът от Историческия музей в Свищов Никола Николов пред Антоанета Бълдъркова, кореспондент на БТА за Свищов. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в дунавския град по повод представянето на априлския брой на списание ЛИК, посветен на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание през 1876 г.

По думите му в краеведската литература често се прокарва твърдението, че в Свищов функционира „дълбоко законспириран“ революционен комитет между 1868 и 1876 г. Сведенията за съпричастност на свищовските жители към революционните дела обаче са твърде оскъдни, за да се вярва в съществуването на революционен комитет. При преминаването на четата на Филип Тотьо през 1867 г. край Свищов много местни младежи желаят да се присъединят към нея, но войводата отказва да ги приеме – целта тогава не е масово надигане на населението. Следва предателство, разкриване на част от революционната мрежа в града и християнското население е подложено на погром. Междувременно ръководителите на комитета от 1867 г. успяват да напуснат Свищов. Това са все предпоставки революционните дела в крайдунавския град да затихнат, уточни Николов.

Самият Тодор Събев в книгата си „Последните дни на въстанията“ признава, че няма данни за дейността на комитета преди зимата на 1875 г., когато е създаден навярно по инициатива на друг свищовлия – Иваница Данчов, член на Гюргевския комитет.

Николов разказа, че в своите спомени Събев прави едно много важно уточнение – комитетът в Свищов не цели подготовката на населението за бунт, а да спомага за прехвърлянето на оръжия, боеприпаси и хора между двата бряга на р. Дунав. Председател на комитета е Христо Цонев Бръчков (1848-1894). Благодарение на усилията на този забележително смел човек, нелегално са прехвърлени в Българско Стефан Стамболов, поп Харитон, Христо Иванов – Големия, Христо Патрев и други.

След потушаването на бунта свищовският комитет подпомага бягството на редица революционни дейци от въстаналите райони, включително Стамболов, Павел Бобеков, а също и оцелелите от обсадата на Дряновския манастир Христо Караминков – Бунито, Петко Франгов, Петър Драганов, Кольо Генов. Разбира се, Христо Бръчков не е сам – другите активни дейци са братята Янко, Ангел и Тодор Н. Събеви и Тодор Стойков. Основната квартира на комитета е именно домът на братя Събеви, където се укриват компрометираните пред османската власт дейци. Тодор Н. Събев обаче признава в своята книга, че най-деен е Бръчков. Освен това той, макар и сравнително беден бакалин, дава солидните подкупи на каикчиите, склонили да направят опасните нощни прехвърляния през Дунава.

След Освобождението, както не един и двама възрожденски дейци, Бръчков умира в бедност. Уви, от него в музея не са съхранени никакви материали. В една медийна публикация има данни, че наследници са пазели негов златен часовник, подарен му от Стефан Стамболов. Днес обаче следите на часовника се губят – нещо, което не би се случило, ако една такава ценност се пазеше в музей, каза още Николов.

Според него спомените на Тодор Събев, макар и не винаги съвсем ясно написани, са интересно и автентично четиво за бунтовната 1876 г. Многократно използвани в историографията, днес те са малко познати в оригинал. Всъщност именно Тодор Събев разкрива в същата тази книга историята с гълъбовата поща в навечерието на руския десант при Свищов. Затова и преиздаването ѝ би бил достоен начин да си припомним делата на редица достойни наши съграждани от напрегнатите последни две години преди Освобождението ни, подчерта Николов и уточни, че самата книга е голяма библиографска рядкост, а Историческия музей в Свищов инициира нейното фототипно преиздаване – не само в контекста на юбилея от Априлското въстание, но и във връзка с предстоящото честване на 150-годишнината от преминаването на руските войски при Свищов на 27 юни 1877 г.