С молба да бъдем малко по-внимателни и толерантни, като шофьори на пътя.

Днес сутринта, докато чакам колегите си на спирката, гледам две деца, 10-12 годишни момчета, чакат чинно на пешеходната пътека на Велешана. Пред тях минаха поне десетина коли, като нито една не спря, за да пресекат. Беше час пик и явно всеки цени тези 10 секунди от живота си, независимо дали ще го забави пресичащо дете или допотопна Ладичка.

Подразних се. Ама ей така, яд ме хвана, че сме такива парвенюта, в този затънтен край, на третия свят.

Тръгнах към пешеходната пътека за да спра колите. Децата също тръгнаха отсреща, но по далеч по-опасната пешеходна пътека. В този момент, една дама ги засече по средата на пешеходната пътека, без дори да разбере, че до движещата нейна кола има деца. Излязох на платното и й махнах да спре. Децата обиколиха джипа, спрял в началото на пешеходната пътека, а тя се притесни и започна да се извинява. Сигурен съм, че беше искрена. Сигурен съм, че е добър човек. Сигурен съм, че всеки следващ път ще бъде много по-внимателна. Но понякога живота не ни дава втори шанс, за да станем по-добри или по-толерантни.

Автомобилът може да е оръжие. Може да достави голямо удоволствие, но и голяма мъка.

Моля, бъдете толерантни!
Николай КАЛЧЕВ


Преглеждания: 877