Моето семейство

В днешния динамичен и забързан свят промени настъпват непрекъснато. Царе с власт в света сега имат алчността и завистта, като бури ни връхлитат и помитат всичко след себе си.
Добротата се е свила в своето ъгълче и чака звездния си миг, а той рано или късно ще настъпи. Душите ни са разпънати на кръст, сърцата ни са раздвоени и проливат своите мълчаливи и сухи сълзи. Само едно е нашето успокоение, само един е нашия пристан, само там нашите сърца чувстват спокойство, само там в родния дом, при нашето семейство. Когато на сърцето му е студено само прегръдката на мама може да го сгрее истински, когато пред нас е застанала и не знаем как да се справим, съветите и бащината опора ще ни помогнат да се измъкнем от тази ситуация.
Мама, татко, баба, дядо, най-близките членове на нашето семейство са ни основната опора, нашият извор на съвети и подкрепа във всяка ситуация по пътя ни.
Семейството е храм за душата, светлинката в мрака, лъчът, който ни води напред. С тези хора споделяме най-съкровените си мисли и желания, заедно с тях мечтаем за бъдещи светли дни. Семейството е огънчето в нашата житейска камина, а разговорите помежду ни да пушекът в коминчето ѝ.
Където и да идем по света, семейството невинаги е наш спътник, то е магнитчето, което ни привлича към родината.
Цял живот се помни любовта на мама, подкрепата на татко, гозбите на баба, съветите на дядо. Семейството е благослови, трябва да ценим всеки миг с нашите любими хора, трябва да се стараем да живеем миговете с тях в хармония и разбирателство, за да може един ден да си ги спомняме с усмивка. Да си кажем, казваше ми мама….
Баща ми правеше така….
Тяхната любов винаги ще е с нас.
Къщата е просто стени и покрив, но когато в нея се чува весел глъч и смях, тогава се превръща в дом, дом на едно щастливо семейство.
Денят на семейството няма как да е един и да е фиксиран. Всеки божи ден споделен с любимите ни хора е ден на нашето семейство. Когато сме малки с мама и тате и когато пораснем и ние сме родители семейството ще има еднаква по сила важност, ще е храм за душата.
Николас НИКОЛАЕВ