Имах огромно желание да напиша за чудотворното и лековито място намиращо се недалеч от нашия град. Рових се из Интернет, посетих градската библиотека и манастира няколко пъти. Намерих малко оскъдни данни, повече научих от възрастни наши съграждани. Всичко трябва да бъде достоверно, опиращо на доказани факти, да не бъдат пропити от фантастика и мистерия. Малко е писано и отразено за това светилище. Чувал съм и знам от малък колко много хора са намирали лек за различни болести. Идвали са от близо и далеч и разпространявали в цялата страна за лечебната сила, която им помогнала да бъдат здрави и да продължат своя житейски път. Двоумих се, дали да напиша всичко това, как ще бъде възприето или да оставя тези страници да пожълтеят невидяни, непрочетени от никого. Мисля, че малко се знае в днешно време къде се намира манастира. Нашата страна е благословена от всевишния, който ни е дал много свети места излъчващи сила и енергия. Няма манастир или църква, които да не са построени на такова място и край тях да не тече свята и силна вода. Тези чудотворни места и тяхната лечебна сила са излекували незрящи, бездетни, недъгави прохождали. Написаното в далечното минало от тракийски, византийски, римски летописци достига и до наши дни. Един такъв божествен дар даден ни от Бог е край нашия град. Манастирът”Покров богородичен” се намира на около 5 километра извън Свищов, по пътя за град Велико Търново. Построен е през ХІV век сред гора и пищна растителност, на мястото на древно тракийско селище от гръцки търговец от Солун. По онова време Свищов започнал да се утвърждава като един от най-големите търговски центрове на силната Османска империя, завладяла почти половин Европа. Солунският търговец отсядал за поредна почивка с големите кервани носещи стоката. Тук възстановявали силите си от дългия преход преди да влязат в търговския град. Самият той страдал от неизлечима болест. След като пиел вода от извора, болката отшумявала и се чувствал добре. За благодарност построил манастира и голяма чешма с много чучури и лакани. Манастирът е опожаряван 5-6 пъти от турците, тъй като тук са намирали подслон видни народни будители и революционери: Васил Левски, Георги С. Раковски, Филип Тотю, Хаджи Димитър, отец Агапий чийто гроб е в двора на манастира. Точно до мястото, където е бил старият храм през 1894 год. е построен новият манастир от свищовски дарители. Непосредствено до него има извор, чиято вода се смята за лечебна. Прочута в страната е и Чудотворната икона на Света Богородица със счупения пръст, която помага за безплодие, очни, нервни, женски болести, уроки и черни магии. Най-старата икона в черквата е на 300 години. Същата е реставрирана от дарения на Надка и Емил Недялкови.
Празникът на Манастира е 15 август. Църквата вечер преди този ден се пълни с богомолци, болни от различни болести, малки и големи. Говори се много отдавна, че непременно трябва да се пренощува вътре или около нея, за да се усети божията сила. За да изчезне болестта трябва силно да се вярва, молитвите отправени към Бог да бъдат искрени и да идват отвътре, от душата и сърцето. Сутрин ставайки от сън се лепят монети по иконата на „Света Богородица”. Има поверие, че на когото монетата се залепи, той няма грехове, а на когото падне е грешен. Ходил съм на този празник когато бях малък с майка ми и брат ми. А по-късно сам посещавах тази света обител. На 15 август в миналото ставаше голям събор. От ранна утрин множество търговци опъваха големите си маси с наредени стоки и лакомства. Музиканти създаваха празнично настроение. Най-много хора се тълпяха пред Военния духов оркестър от града ни. Изпълняваха всякаква музика – от оперна до кръшни хора. Пред вратите на храма чакаха хора от ранна сутрин до късна вечер. Всеки искаше да запали свещ и да залепи монета на Божествената икона на светата майка. Заставайки пред нея те обливат лъчи и чувстваш някаква неописуема енергия. Така завършваше този събор забравен от нашите съграждани повече от половин век. Мислех, че някой ще поеме инициативата да възвърне този божествен празник стоплил сърцата, дал здраве и лек на нуждаещите се хора почти от цялата страна. Преди време прочетох във вестник „Дунавско дело” благодарствено писмо към игумена на манастира”Покров богородичен” от майка и дъщеря от град Русе останала дълги години без рожба. Лекували я при много лекари, врачки и знахари, някой я посъветвал да дойде да се моли на Светата майка в нашата божия обител. Това правила в продължение на месец. Молила се със сълзи на очи и чудото се случило. Бог я дарил с отдавна чаканата рожба.
На територията на манастира е построен параклис „Света Великомъченица Екатерина” със средства от дарителката Добра Недялкова. Чешмата в двора на манастира е построена през 2008 година със средства дарени от министър Валери Цветанов. За да добие Манастира настоящият си вид постройките, стабилната ограда и много други подобрения са направени със средства на дарители.
Препоръчвам на всички да посетят Чудотворната обител и лековитата вода, влезте и се помолете с вяра за това, от което имате нужда, и нека Бог ви дари здраве. Имайте вяра и това ще ви се случи.
Константин Динков/Льони/
Сподели с