Лора Цакова: В СУ “Н. Катранов” научих много, не само като материал в учебниците, но и за живота

Лора е първа година студент в специалност Concept Art в ARC Academy. За себе си споделя, че рисуването и играенето на видеоигри са ѝ страст още от съвсем малка. Идеята да съчетае двете си любими хобита и да ги превърне в професия, начертава пътя й към Академията. Лора е възпитаник на СУ “Николай Катранов”, което през тази година отбелязва своята 60-годишнина. Ето какво сподели за родното училище и плановете си пред Актуално Свищов.

– Разкажете как стигнахте ARC Academy? Разбрах, че обучението не е евтино, а Вие сте стипендиант.
– За академията разбрах през 2020 година от моята учителка по ИТ – г-жа Йорданка Илиева. Нашето училище си партнира с академията и имах възможността да се запиша в един от онлайн курсовете им. Малко по-късно присъствах на Ден на отворени врати и взех решението, че това е мястото, в което искам да се обучавам след като завърша. Погледнато от финансова гледна точка, според мен образованието е едно от най-важните неща, в което един млад човек може да инвестира. Състезанието за частична стипендия си бях поставила като цел номер едно, която благодарение на усърдната си работа, успях да постигна.

– След завършване на университета как искате да се реализирате – в България, в чужбина?
– На този етап гледам да се фокусирам над обучението и това да развия уменията си като дигитален художник максимално. Ако се наложе да замина в даден период от живота си, бих го направила, но не за постоянно. Като всеки млад човек желая да пътувам и да изследвам различни части от света. Гейминг индустрията предлага възможността човек да работи за определено студио от стотици километри. В крайна сметка се изискват будни, ерудирани и упорити хора, които да възкресят страната ни.

– Завършила сте СУ „Николай Катранов“ – какво Ви даде училището, което тази година празнува 60-годишен юбилей?
– Даде ми безброй невероятни моменти, прекрасни приятели, безценни уроци. Там научих много неща, не само като материал в учебниците, но и за живота, хората и себе си като личност. Срещна ме с учители, на които съм безкрайно благодарна и ще помня до края на живота си. Благодарение на всички тях, посещавах училище с усмивка.

– Любимият Ви учител и предмет?
– На този въпрос ще ми е трудно да отговоря. Учителите в моето училище са много специални. Г-жа Палома Тодорова със страхотното си чувство за хумор и отдаденост в работата, която ни донесе високи резултати на матурата по английски, г-жа Йорданка Илиева и ценните познания, които ни даде в сферата на ИТ, г-жа Галя Иванова, която ме запали по историята и ни даде безброй интересни задания (включително направата на наша собствена настолна игра), г-жа Лили Йорданова и невероятния и професионализъм и желание да ни научи не само на немски език, но и да обогати културата ни. Г-жа Велина Атанасова, благодарение на която омразната за мен математика, вече не беше толкова лоша (благодаря ѝ, че ме гледаше с усмивка, въпреки че знаеше как в тетрадката си имах повече рисунки отколкото задачи). Специално място в сърцето ми носи моят класен ръководител – г-жа Цветанка Костова. Думите са излишни и всеки един човек, който някога е присъствал в неин час знае за огромната любов, с която тя преподава, както и за пленителния начин, по който се изразява. Предмети, които ми бяха особено интересни като материя, бяха историята и литературата.

– Къде и как се виждате след 10 години?
– Така погледнато, 10 години са много време. Виждам се обградена от хора, които обичам, правейки нещата които обичам. С нови още по-високи цели и добила повече мъдрост и знания. Надявам се старанието ми през годините да ми е донесе мечтаното работно място в индустрията.

– Каква е Лора в живота извън ученето?
– Намирам се за доста позитивен човек, с чувство за хумор и самоирония. Най-близките ми хора биха ме определили като емоционална личност. Според мен Лора в живота няма особена разлика от Лора в учението. Избрах да уча дигитално рисуване не просто заради любовта ми към изкуството и игрите, но и защото е специалност, която не поставя граници на креативността ми и на това да изразявам себе си и емоциите си. През последните месеци доказах на себе си, че съм много амбициозна и мотивирана. Гледам да преминавам през трудностите в живота с усмивка и да не се взимам прекалено на сериозно. Качество, което мисля че притежавам, и което смятам че трябва да е присъщо на всеки е съчувствието и това да поглеждаш над нещата от гледната точка на човека срещу теб.
Александър ШАБОВ