Неделя е, пътувам към Свищов, 4 -ти декември е 2022 година, сама съм в семейния автомобил. Внезапно автомобилът се поврежда… тотал щета …
Няма друг начин, включвам аварийни, пътна помощ трябва…
Чакам… Час и тридесет минути… Навън съм… насред нищото, на аварийни… Говоря със съпруга ми по телефона, който е дежурен.., на работа е…И в този момент забелязвам свищовлии( пиша с малка буква умишлено) виждат ме и аз тях и се “ надявам „…намалят , поглеждат ме, разпознават и ме подминават МЕН, никоята, навън, 4 градуса, сама, насред нищото, почти без обхват.. .във видимата час на деня…
По-късно, вече абсолютна тъмнина ,обзета от паника, все още чакам пътна помощ, все още на аварийни …
През целия ми престой от два часа, спряха точно ЧЕТИРИ автомобила… и ме попитаха имам ли нужда от помощ…?!
Имало и добри хора, повярвайте и то бяха млади хора… има надежда за добро!
P.S. Автомобилите, които спряха – трите бяха с Плевенска регистрация и само единия беше с Търновска регистрация!
Благодаря им ,сърдечно благодаря!
Здраве пожелавам… добри сте и правите добро!
А на всички, които ме подминаха, ПРИБРАХ СЕ, У ДОМА СЪМ, СПЕТЕ СПОКОЙНО !
P. P.S. Имам и снимков материал, пращам на лични, ако някой проявява интерес… да не се разпознае някой от подминаващите …
и адмирации за ДОБРИТЕ !!!
Невена И.