Приятели, честито Рождество Христово. На вас и вашите семейства пожелавам весели празници, бъдете живи, здрави и щастливи. За този свят празник искам да ви поздравя с този разказ за моето първо коледуване през далечната 1941 година. Споменът за него е още в моята памет и не мога да го забравя. Ваш Льони.

Колко е велик и светъл, каква енергия излъчва този най-християнски празник, пропит дълбоко в нашите души. Още от ранна възраст чувстваме една огромна сила, която не ни напуска и остава в нашите сърца.

Когато изгря над Витлеем, най-ярката и светла звезда оповести раждането на Божия син Исус Христос, спасителя на човечеството.

Спомням си моето първо коледуване, беше в нощта на Бъдни вечер на 1941 година. За тази свята вечер се готвехме от дни по-рано. Живеех и растях в една от най-бедните махали на града ни, Рибарската –на рибарите и на пристанищните хамали. В махалата ни имаше 20 кръчми и 4 –5 хотела. Тук бяха и едни от най-големите рибарски магазини в страната ни и прочутите свищовски търговски „маази“. И сега, когато пиша за моето първо коледуване, не помня да е имало такава студена зима. Дунав, мрачен и мъглив, влачеше по течението огромни дебели ледени блокове. Минусовите температури, от 25 – 30 градуса, обещаваха всеки момент да сковат в своята ледена прегръдка голямата река.

Дойде и тази очаквана свята нощ. В махалата ни имахме няколко коледарски групи от 6 – 7 младежи. В нашата група аз бях най-малкият, само на 7 години, и не искаха да ме вземат, но съседът ми бате Христо, който беше водачът ни, каза, че ще бъда с тях. За няколко дена всичко беше готово. Голямата икона на Светата майка Богородица и Младенеца беше украсена с венчеот чемшир. Поеха я двама от най-високите батковци, а бате Христо носеше менче с вода и китка от чемшир. Всички имахме специално приготвени високи дървени геги, на които бяха нанизани по няколко изпечени зачервени геврека. Ямурлуците ни бяха везани с хубави шарени шевици. Моята баба ми го прави почти цял месец. Носехме цървули, а везаните красиви торбички висяха на раменете ни.

На Бъдни вечер, в тази свята нощ, посетихме почти всички кръчми в махалата водени от главния коледар и най-добър певец – бате Христо. И сега, когато на уморените ми плещи лежат моите 80 години, усещам незабравимата коледна тръпка.

Спомням си, че влизайки в задимените от тютюнев дим кръчми, всички запявахме мощно тази песен, която не мога да забравя: „Ой, Коледо, моя Коледо. Стани, нине, господине, отвори широко високи порти, посрещни добри гоясти, коледари, че днес се роди боже чадо“. Бате Христо минаваше с менчето и ръсеше за здраве рибарите и хамалите, постоянните клиенти на кръчмата. Всеки пускаше в менчето по някоя пара и всички целуваха иконата на Светата майка. Така посетихме почти всички заведения, не усетихме кога се зазори. А снегът се трупаше, белите коледни снежинки играеха палаво около нас.

Коледа – свят, незабравим празник. Цялата нощ обикаляхме и пяхме светите песни и оповестявахме раждането на Божия син. Не чувствахме минусовите температури, в нас се вливаше някаква сила. Не пропуснахме никоя къща, била тя богата или бедна. Влизайки, пеейки от душа и сърце, благославяхме цялото семейство –Бог да ги дари със здраве и щастие, а годината да бъде плодородна. След всички тези възхвалистопаните ни даряваха специално направени гевреци, а в красивите шарени торбички слагаха сушени плодове, ябълки, круши, орехи и някоя пара. Бяхме посрещани и изпращани с радост, пожелаваха и другата година да посетим домовете им. Така си спомням първата си коледарска нощ, която и днес е в мен.

Ние не бяхме богати, но вярвахме в Божиите слова: „Ако имаш една риза – дай я на ближния си, имаш ли парче хляб – раздели го с всички останали“. Така ни учеха нашите родители и учители.
Константин Динков/Льони/

 

 

Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали. Изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com. Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна правна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.