Тази седмица се появи информация, че се готви обединяване на университети – сред идеята на МОН е и сливане на трите икономически: Академията, УНСС и Икономически университет – Варна в Единен икономически университет. Актуално Свищов публикува спомени от живота, който кипеше в Студентски град – Свищов.

град Свищов. 25.10.2000 година. 00:23 ЕЕТ. Ж-к „Стоян Ников“. Неустановен панелен блок. Вечер на северозападната култура. Бако Пако Валентино (испанско име – дон Пако ел Врачано дел Медково) е събрал елитен клуб от врачански рицаре тамплиере и сомелиере и на блоко му предстои една среднощна и средновековна забава, като рицарете седат на „длъгата маса“, а единствената придворна дама е настанена на една съседна печка от типо „ромейска любов“, понеже на масата нема место за неа. Она а новата юбов на дон Пако, като он има седемдесе причини да а фюбен у неги – люти и заврътени шеасе и деветки + тава, къде баща и а казанджия. Дамата а леко сръдита и го отдава на тенденциозно отношение по полов признак, ма скоро получава обяснение – она а пръвата дама, къде нги а позволено да присъства на подобно заседание, като ше да и последната, а оно тава а висша степен на уважение и она зе да са гордеа, та да са дига пръпор (промишлен пепеляк). Рицарете си имат принципе и тава изкючение е зарди алкохолно-благородническата осанка на домакино. Рицарете са Тончо Порчев (Тонг По), Дарин Ведрарски (Дарт Вейдър), Кънчо Мъгленски (Къно Мъглъта, още и Mist Man), Дилян Шиляшки (Дечо Шилето), Мартин Паньов (Мръци Панерката) и Киро Пилето (Kostalevo fried chicken). От магнето буа микс от дет метъл, сръбски ембиънт, траш метъл и ромски дарк уейв, гарнирани с цоцомански инструментале, а рикия са леа „као вода“ и пот са леа „као кръв“. У собата а твръде душно и Дечо Шилето са изправа като нов гръмоотвод у стара кооперацеа, излаза на балконя да пуа цигаре и да си проветри бъклицата от пиеньето и басовете, къде буат из кастофоня. Бако Пако са а съблекъл гол до кръсто, наредил си а зелеви шумки на челото и парчета крастовици на очите (био пияница у велики отмор), забил е ножо у масата и танцува седешким, демек гръчи са като стръсен (ударен от ток) глист на мокър цимент. По едно време са звъни на враата и дон Пако очаква мелицеата, тура си официалнио потник и рипа да отвори, дръпа враата и глеа… Дечо Шилето. Он е целио изподран, сак че са а борил с тигреве, дрейте му са изпокинати на парцале, а една клечка му а пробила деснио клепач и он мига със се чекора (клонката).
– Кво стана, бе, ти нали излена да пушиш? – изумен е бако Пако.
– Епа я излена, ма са навали да видим една сура мачка (сива котка) и изпадна от терасата у една драка!

град Свищов. 11.11.2001 година. 22:38 ЕЕТ. Студентски общежития. Неустановен панелен блок, но прилича много на номер трети. Вечер на художествената литература. Бако Пако Валентино (италианско име – дон Пачито ди Ракиджано) и кумецо му дон Василио ди Панагюро са са разбрале един път у седмицата да не пиат, да не одат по питейно-хранителни обекти и да не контактуват със съмнителни субекте – мъже (по алкохолен признак) и жени (по морален). Седат на общото бюро, къде ако да бе видело толко учебници, колко рикия, а оно таа соба да а станал територеалну поделение на БАН. Дон Пачито са а залисал като неукрепнал комсомолец у порно списание и чете за приключенията на Олд Шетърхенд, а дон Василио прай литературен анализ на „Синовете на Великата мечка“. Он си а закупил очила за четенье и периодически поглежда (изпитателно) кумецо си през очилата, а бако Пако му отвръща с жален поглед, глеа като младеж от работническо-селски произход у корекомска витрина. Гледат са така известно време, у собата са усеща повей на известна осторожност и текуща тревожност, по едно време дон Василио си сваля очилата, въздъхва тежко и задава философски въпрос:
– Нима на моя бял брат му се е допила огнена вода, та ме гледа тъй тъжно!

град Свищов. 12.12.2002 година. 23:48 ЕЕТ. Неустановен панелен блок. Студентскa квартира. Заупокойна вечер на северозапада. Бако Пако гостува у местообитанието на Пешо Японецо (наричан още Хирохито), никаква музика нема, само мезе (да нги са намери), поводо неа радостен – пиа са у памет на сички знайни и незнайни алкохолически герои, дека са загубиле битката с пиеньето, а они не са никак малко. На срещата присъстват още Минчо Главанов (Минчо Главата, известен с минималистичната си черепна кутия), Петър Тодорчов (Пеци Мрътвецо, он е се мрътъв пиян), Цеци Гацов (Мухата Цеци) и Първан Спасов (Пръвко Мръвката, заклет веган и пържолианец). Бако Пако става и отвара джамо, необходимо а атмосферата да са проветри от натрупаната мъка, силна тъга и десетте кутии цигаре, къде джентълменете са изпуале онътре.
Пешо Японецо зима едно празно шише от пиенье, всъщност с неколко капки рикия онътре и го фръга през джамо, тава а за Бог да прости, земята а доле, а оно са не прелива на плочата у апартаменто. Чуа са остър звук на нещо като строшено стъкло, та домакино са кръсти бавно и пита тъжно:
– Баце, я май не фрълих млого добре?
– Аааа, що бе, добре а, строши си люко на твойта кола! – тъжно му отвръща и бако Пачо.
Пламен ВАЛЕНТИНОВ