Технопаркът, /Бел. на ред. Става въпрос за над 300 дка терен на пустеещата казарма – КАК ИЗГЛЕЖДА В МОМЕНТА/, получи лиценз. Това заявява в интервю пред сайта Актуално. ком кметът Генчев. Актуално Свищов публикува пълния текст на интервюто.
– Г-н Генчев, предстои реставрация на 150-годишната църква „Св.св. Кирил и Методий“ в Свищов, като са осигурени средства за проект, а има ли опция за финансиране на строително-монтажните работи?
– Тук не говорим за ремонт, а за отпуснати средства от Великотърновската митрополия и благословията на Великотърновския митрополит Григорий, че трябва да се направи инвестиционен проект, който е на немалка стойност. Това е паметник на културата с национално значение – една изключителна църква, построена във времето. След като се изготви проект, той ще бъде дарен на община Свищов и ние ще търсим възможност чрез различните оперативни програми, а и онези, които дават възможност за финансиране на туристически обекти, каквато се оказа тя със своята архитектура. Екип от архитекти, които са специалисти в областта на нематериалното и материалното културно наследство ще изготвятт качествен технически проект. Храмът е затворен, идеята е да го направим работещ.
– Очакваната инвестиция каква е?
– По груби изчисления ще са нужни около 3 млн. лв. за възстановяването й, тъй като покривът й въобще го няма, има много конструктивни нарушения и това ще оскъпи реставрацията.
– Ще има ли нужда от одобрение от Националния институт за недвижимо културно наследство?
– Да. Обекти от нематериалното и материалното културно наследство се изработват само от правоспособни архитекти да проектират паметници на културата.
– Започнахте през април ремонт за 1,6 млн. лв. на спортната зала „Септември“ след констатации, че има сериозно конструктивно увреждане, какво е положението сега?
– 90% от строително-монтажните работи са приключени. Остават т. нар. довършителни работи. Направено е укрепването, уширението и се надявам следващата година, през февруари-март, залата да бъде отворена за всички любители на спорта. Изключително добро е изпълнението от страна на фирмата към този момент – с укрепване, с енергийна ефективност. Трудно щеше да бъде със собствени средства да го направим.
– Обещахте тогава скейт парк за подрастващите, какво стана?
– И той е готов. За коледните празници подаръкът е за всички любители на скейт спорта. Намира се в зоната на игрище „Септември“. Модулите са изградени, поставени са и се радват на новите посетители.
– Кои са останалите ви най-важни инфраструктурни обекти за годината?
– Подобряването на градската жизнена среда по ул. „Патриарх Евтимий“, „Симеон Ванков“, „Стоян Ников“. Интервенциите там са много сериозни, особено в двата най-отдалечени квартала. Изцяло се подмениха водопреносните мрежи, осветлението, кътове за отдих, асфалтиране, вертикална планировка и тротоарна настилка. Всички придобиха европейски облик. Има довършителни работи по „Стоян Ников“. Изграден е и паркът „Хаджи Димитър“, паркът в кв. „Стоян Ников“, който е над 2,5 дка. Остава да се достави парковата мебел. Водопроводите на 39 улици ще бъдат нови, като към момента 23 са с подменен водопровод. Асфалтиране на различни участъци от Свищов. Дейността ще продължи и през 2022 г. Широкомащабна беше годината за инфраструктурата. Заделени бяха близо 500 000 лева за 15-те села, които са изцяло с ново улично осветление, с енергоспестяващи тела. Остава да завършим осветлението и в село Овча могила.
Знаете, че за община Свищов както през тази, така и през следващата година сме насочили усилията си за изграждане на Дунавски индустриален технологичен парк. Това е най-значимият проект на моя мандат като кмет, тъй като хората искат Свищов да се развива, да стане конкурентен икономически център за Северна България. Това е трудна стъпка, но с общи усилия ще изградим своята индустриална зона. В края на тази година Дунавският индустриален технологичен парк получи лиценз, с което се утвърждава като всички индустриални паркове. В момента тече избор на изпълнител за подробния устройствен план. Надявам се да успеем да се възползваме от европейските програми, от плана за възстановяване, който всички очакваме с голямо нетърпение.
– Какви са му параметрите като територия и като намерения?
Над 330 декара. Средствата, които смятаме да инвестираме в него, са около 38 млн. лв. – за изграждане на цялата подземна и надземна инфраструктура, да бъдат подготвени всички парцели, за да ги представим на кандидат инвеститорите.
– В битката за финансирането му сами ли ще бъдете или в партньорство?
– Тук е въпрос на решение дали ще участваме в партньорство с държавата. Във всички случаи няма да концесионираме. Паркът или ще бъде или само общински, или общински с държавно участие. Не обмисляте явно публично-частно партньорство? Зависи доколко е сериозен инвеститорът. С лека ръка няма да позволим паркът да служи на нечии частни интереси. Много внимателни ще бъдем в прецизирането на оператора. Почти сме на финалната права с източната част на индустриалния парк. От миналата година инвестирахме немалко средства за разкриването на 4-ти каптаж на минералния извор. С успех се увенча работата ни. Водата изскочи. В момента се подготвят биохимичните и експертни анализи, за да бъде регистрирана и предложена като обект на бъдещи инвеститори.
– Какъв е дебитът ù?

– 20 литра в секунда.
-Планирате ли увеличение на данъци и такси догодина?
– Не. Независимо от скока на електроенергията и поскъпването на основните материали, успяхме да балансираме така разходната политика в план сметката си, че да не увеличаваме такса смет. Искам да ви уверя, че това няма да повлияе на качеството на услугата от общинското предприятие „Чистота“. Просто тази година няма да инвестираме в съоръжения и машини. Ще използваме целия ресурс, с който разполагаме. В новия програмен период очаквам да има възможности, чрез които да обогатим машинния парк и оборудването.
– Колко сериозно се отрази съчетанието от кризи на бизнеса във вашия район, има ли сериозно потърпевши?
– Потърпевши са най-вече в областта на ресторантьорството и предлагането на специфични услуги. Изключително трудно е за бизнеса. Имам информация, че много малка част от него успя да се възползва от помощите, отпуснати от държавата, тъй като не отговаряха на критериите или не биваха допускани до компенсациите. Надявам се през 2022 г. да успеят да запазят дейността и бизнеса си в община Свищов. Радостен съм, че голяма верига хранителни магазини отваря тук след Нова година, което създава възможност за по-голяма конкуренция на пазара.
– Наскоро завършихте проекта за 27 социални жилища като строителство, кога сградата ще се изпълни с живот?
– Вече е одобрена наредбата и правилникът, по който ще бъдат настанявани лица от уязвими групи. Мисля, че до няколко месеца ще бъдат настанени първите потребители. В края на тази година подписахме и съпътстващия проект по мерките, по които можем да ги подпомогнем. Ще им дадем възможност за работа, децата им ще могат да учат или да ходят на детска градина, за да се интегрират пълноценно.
– Какво ще е най-важно, за да дадете такова жилище и колко време ще остават потребителите в тях?
– Срокът за пребиваване е 3 години. Така е сметнал управляващият орган. В този период даденото семейство или лице да може да се интегрира, да си стъпи на краката, а след това да поеме по своя житейски път. Максималната такса е 5 лева месечен наем. Ще има домакин, който ще управлява жилищата и ще следи за реда в тях. Условията за кандидатстване са публикувани на сайта на общината. Критериите са много ясни. Няма да бъдат настанявани лица с лека ръка, при условие, че им се дава ново жилище.
– Не си представяме, че семейство от циганска махала просто ще се нанесе и ще си заживее в ново жилище, нали?
– Точно така. Някои си мислеха, че строим жилища за роми, за малцинства. Жилищата са за хора, които наистина се нуждаят да им се подаде ръка, им се даде шанс да си проправят път в живота. Надявам се съпътстващата програма да им е полезна.
– Точно преди година вие станахте първи доброволец в ковид отделението на болницата. Имахте ли последователи?
– Има много хора, които се включиха по един или друг начин – материално, морално. И тогава, и сега продължават да даряват. Аз и към този момент не спирам да помагам на ковид отделението, на лечебното заведение, на хора, които са с ковид инфекция, а и с други заболявания. Спрямо нивото на лечебното заведение успяхме да се справим и продължаваме да се справяме с предизвикателството Ковид-19. Четвъртата вълна за нас беше доста по-спокойна. Комплектовани са отделенията с необходимия брой специалисти лекари, медицински и санитарни изделия.
– Имаше публикации наскоро, че детското отделение е затворило, така ли е?

– Няма такова нещо. Детското отделение работи в пълен синхрон. Получи се преди няколко месеца сътресение, тъй като единият от педиатрите почина. Другият се пенсионира и отказа да продължи работа, но направихме необходимата организация и е осигурен медицински екип.
-Излезе преди година анализ, че болница в Свищов е нагледен пример за кризата, в която изпаднаха лечебните заведения в малките градове. Ще потвърдите ли, че това е така?
– Да. Неглижирането на общинското здравеопазване в годините назад е огромно и дойде моментът, в който да се покаже истинското им състояние. Знаете, че те съществуват в периферията на България, но са важен социален фактор и в една ситуация като с коронавируса, всички разчитаме на собствените си лечебни заведения. Затова изпаднахме в такъв колапс. Надявам се политиката да се промени към увеличаване на помощта за отдалеченост, защото няма как хората да пътуват по 50 км, за да се лекуват. Проблемът се заформи с навлизането на частни болници, с финансирането на клиничните пътеки, с изискванията за необходим брой специалисти в отделение. Общинските болници не могат да ги набавят. Трябва да се помисли за оскъпяване на клиничните пътеки. Не знам кой изчисли, че ковид се лекува за 7 дни. Има много пациенти, които над 20 дни са на стационарно лечение. Разходите са повече от 2000 лева, а клиничната пътека е 1000 лева. Загубите са за сметка на лечебното заведение. Не мога да отрека и хубавите моменти, че адекватно се получиха помощи от държавата, с които успяхме да стъпим на крака, дофинансираха се някои от дейностите, получиха материали и консумативи, за да се справят с ковид-инфекцията. Ако нямаше дотиране от държавата под различни форми, болницата нямаше как да продължи работа. Вчера получи поредна помощ от кислород за около 40 000 лева, за сметка на цените на тока. Преди седмица дойде фактура за 45 000 лева – ръст над два пъти, при около 15 000 лева преди това. И отново преливане от пусто в празно.
-Допада ли ви идеята болниците да не са търговски дружества?
– Много даже. Винаги съм казвал, че образованието от детската градина до завършване на висше образование трябва да е безплатно. Здравеопазването трябва да е безплатно. Здрава и образована нация – това са ключови приоритети за всяка държава.