“Държавата да направи обследване на всички блокове, сторени 70-а, 80-а, 90,-а година, защото уврежданията по конструкциите са много. Да има не само енергийно обследване на панелните блокове, но и конструктивно, за да се даде ясна оценка в какво състояние се намират сградите. Но никой не осъзнава в утрешния ден какво би се случило“, заяви пред БНР кметът на Свищов Генчо Генчев.

“Ако сега отново Вранча се разлюлее, има опасност да се случат страшни неща, защото безконтролното строителство, разбиването на носещи стени, усвояването на терасите на панелните блокове, те не са предвидени за това”, коментира кметът.

На 4 март се навършват 47 години от земетресението в Свищов, за което историците казват, че е най-убийственото в най-новата история на България, защото взема над 100 жертви. Загиват много деца, млади хора и голяма част от елита на Свищов. До основи са срутени два жилищни блока – на Градския народен съвет и общежитието на химическия комбинат „Свилоза“, разрушени са много сгради.

Паметта на свищовлии още е жива за труса с магнитут от 7,6-а степен по скалата на Рихтер с епицентър в румънския окръг Вранча. Има времена, в които личната и колективната болка се преплитат, сливат и остават в паметта на нацията. Такова е и свищовското земетресение, разказва кметът на Свищов Генчо Генчев, който в продължение на пет години издирва малко известни факти и данни за земетресението, среща се с десетки хора и издаде книгата „Травматичната памет на Свищов“. Тя е част от докторската му дисертация.

Книгата е научно етноложко изследване, представящо исторически сведения, факти, експертни становища и личните истории на хора, изгубили своя дом и най-близките си роднини. Тази книга отваря старите рани на свищовлии, но и пази паметта, търси отговори на въпросите защо бяха толкова големи щетите и защо крайдунавският град даде толкова много жертви, разказва авторът на книгата Генчо Генчев, кмет на Свищов.

„Книгата най-вече е насочваща за причините защо Свищов загубва 107 човека.

Цялата архивна информация от страна на държавата е била умишлено унищожена, умишлено информацията не е подавана. На третия ден, чак тогава се съобщава в медиите, че в Свищов положението е трагично и че има толкова много загинали. Никой не си е давал сметка, че Свищов попада в земетръсен район.

След събитията от 1977 година се променя политиката на жилищно строителство на общински жилища. Рухналият блок на Градския народен съвет е бил надстроен незаконно с два етажа, общежитието на „Свилоза“ е било построено много бързо и с конструктивен недобър проект. След това се правят геоложки изследвания и те установяват редица „пропуски“, коментира свищовският кмет.

Най-трагична е историята на голямата гръцка фамилия Стефополус, които губят 9 човека. При тях много интересна е кармата. Има жертви, които не са успели да преживеят последствията, такава е историята на двама братя войници, които се обесват. Има удавени хора при спасителните операции.