Къщата на Киро Абаджиев (“Санаторната детска градина”)

Почти в подножието на източния склон на “Чуката” (“Калето”), непосредствено над новопостроеното заведение, изпъква една от най-личните стари ”виенски” къщи на Свищов, запазена в оригиналния си вид вече над 100 години. Тази елегантна, хармонична и приветлива къща е построена от Киро Абаджиев – богат свищовски търговец и чифликчия. Бил е личен гражданин – ненапразно дарителят Кирил Д. Аврамов го избира за член на пожизненото настоятелство по изпълнение на неговото голямо дарение (заедно с Н. Константинов, Ап. Николаев, Вл. Божинов, Ат. Буров, Ат . Велев, Ат. Махлев и Станимир Караначев).

През 1905 г. Киро Абаджиев се оженва за Мара Карл Милде (по сведения от д-р Мария Тошева) и построява тази прекрасна къща в близост до центъра на града. Съдбата обаче не му отрежда дълъг и щастлив семеен живот – умира млад, като оставя съща така млада вдовица и една осиновена дъщеря – Вяра Абаджиева. След време Мара Милде-Абаджиева се омъжва за Александър Караначев – най-малкият от братята на Еленка Д.Аврамова (съпруга на дарителя Кирил Д.Аврамов). От този брак се ражда дъщеря – Малта Караначева (по-късно, по мъж – Илия Цуцуманова).

Караначеви са известни едри свищовски земевладелци и търговци. Големият им чифлик е бил в близост до село Царевец – в посока към с.Вардим. По-възрастните хора си спомнят този чифлик: с голяма двуетажна къща с красив балкон, мелница, постройки за работниците и стопански постройки (краварници, кокошкарници, гълъбарници и др.). След 1944 г., заедно с национализацията на земите и чифлика, държавата национализира и къщата на Александър Караначев и Мара Милде. Тази къща Общината я пригажда за нуждите на санаторна детска градина. Дори във в-к “Дунавско дело” (бр.4 от 1956 г.) е поместена снимка на къщата на “чифликчията Караначев”, като илюстрация за големите грижи на властта към младото поколение.

От спомените на по-възрастните свищовци, а и от външния архитектурен облик на къщата, се вижда, че този елегантен дом се вписва в поредицата от “виенските” къщи на Свищов. Много вероятно е архитектурните планове на Киро-Абаджиевата къща да са дело на архитекта на Търговската гимназия Петер Паул Бранг (или на ръководен от него екип от сътрудници). Известният архитект е в делови и приятелски отношения с учителя в Търговската гимназия Карл Милде (бащата на Мара Милде, която по това време става съпруга на Киро Абаджиев). Разбира се, това е само едно предположение, макар и със силни логически аргументи. Надяваме се, че по-нататъшните проучвания ще потвърдят тези предположения. Тук имаме предвид: Първо – познанството и деловите приятелски отношения между виенския архитект Петер Паул Бранг и учителя от Търговската гимназия Карл Милде, който е имал много добри архитектурни познания, изпълнявал е и функциите на техник към Свищовската община по това време – дори е бил отговорник за постройката на “Кафе-концерт (театъра)” по първия конкурс за театър в Свищов, обявен от Общината (1896 г.).; Второ – много елементи по фасадите на къщите на Алеко Николиев (за която знаем, че е строена по архитектурните планове на Петер Паул Бранг и със съдействието на Карл Милде), Тодор Божинов, Атанас Велев и Киро Абаджиев, са общи или повтарящи се. Заможните свищовци от това време не са изпуснали шанса да използват присъствието на виенския архитект в нашия град при строителството на Търговската гимназия, за да получат негови проекти за своите прекрасни нови домове. Освен това, по-възрастните свищовци си спомнят, че тези строежи са осъществени от виенски майстори, които са строили Търговската гимназия.

Използването на русти (наподобяващи големи четвъртити камъни, понякога доогрубени) по ъглите на фасадата и при оформянето на ризалита (централната изпъкнала част от фасадата) срещаме и в други подобни къщи в Свищов (Тодор-Божиновата къща и Американското научно богословско училище – днес Съдебна палата). Подобна на Тодор-Божиновата къща е оформлението на централния вход на Киро-Абаджиевия дом. Тук също виждаме открито стълбище, водещо към остъклени врати с триъгълен орнаментиран фронтон над тях. Елегантната тераска е също оградена от балюстрада. Под двойките правоъгълни прозорци от двете страни на централния ризалит са поставени оригинални апликации, несрещани при другите къщи. Над прозорците – елегантен лек корниз. Над корниза се образува фронтонно поле с двойки правоъгълни малки прозорци на таванското помещение. Цялата фасада е увенчана от елегантен корниз, типичен и за останалите “виенски” къщи на Свищов от това време. Тук са добавени и нежни зъбчета (“дентикули”), близки до стила на сецесиона, който стил широко се използва в нашата страна от архитектите в края на XIX и началото на XX век.

Съвременните свищовци имат възможност да се възхищават на тези забележителни архитектурни паметници на културата, преодолели природни и обществени катаклизми, за да достигнат до нас, обогатявайки културата и духовността на нашия романтичен град.
Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ
Из „Свищов. Културно-исторически забележителности“, 2007, Абагар, Радко Радков, Пети Доневски.