Извършен бе анализ на стратегически документи, регламентиращи дейността на изпълнителната власт в България

Съвместен изследователски екип от СА „Д. А. Ценов“ и УНСС разработи доклад, в който представи резултатите от извършен контент анализ на стратегически документи, регламентиращи дейността на изпълнителната власт в страната.

Целта на доклада е да обобщи свършеното от екипа в рамките на Дейност 2. „Контент анализ на стратегически документи“ от Работен пакет 1 „Кабинетно проучване“ на проект № КП-06-Н85/17 „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, като даде отговор на въпросите какъв е техният предмет, какви са целите им, осигурени ли са финансово, организационно и кадрово.

На основата на проведени няколко работни срещи, мозъчна атака и експертни консултации бяха изведени следните стратегически документи като имащи най-пряко отношение към доброто управление и държавната администрация:
1. Стратегия за модернизиране на държавната администрация от присъединяване към интегриране, 2002-2005;
2. Стратегия за управление на човешките ресурси в държавната администрация 2006-2013;
3. Стратегия за децентрализация за периода 2006-2015 г.;
4. Европейска стратегия за иновации и добро управление на местно ниво от 2007 г. на Съвета на Европа.
5. Стратегия за развитие на държавната администрация 2014-2020;
6. Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020;
7. Стратегия за децентрализация 2016-2025 г.;
8. Стратегия за развитие на вътрешния контрол в публичния сектор на Република България 2018-2020 г.;
9. Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“;
10. Доклад за състоянието на администрацията за 2024 г.;
11. Докладът на ОИСР „Укрепване на иновативния капацитет на публичния сектор на България“ от 2024 г.;
12. Документът на ИПА „Европейски практики в доброто управление и административната дейност“ от 2015 г.
13. Инициативата на ЕК „Компас на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността и осигуряване на устойчив просперитет“;
14. Методика за оценка на доброто управление в общините на Омбудсмана на Република България от 2009 г.;
15. Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013“;
16. Оперативна програма „Добро управление 2014-2020“.

При подготовката на разработката са съблюдавани следните две ограничителни условия:
1. Контент анализът на стратегически документи за развитие и модернизиране на държавната администрация в България се ограничава до горепосочените шестнадесет стратегии, планове, програми, доклади и др.п. Извън обхвата на доклада остават всички други документи, които регулират приложното поле на държавната администрация.
2. Контент анализът обхваща стратегически документи, които имат най-пряко отношение към доброто управление и държавната администрация за периода 2013-2025 г. Извън обсега на доклада остават документи, действащи преди или след горепосочения период.

С оглед съпоставимост на данните, контент анализът следва обща логика по отношение на изследваните стратегически документи. В структурно отношение представянето на резултатите от проучването на всички стратегии, планове, програми, доклади и други документи е декомпозирано в дванадесет аспекта, както следва:
• Наименование на стратегическия документ;
• Година на приемане/влизане в сила;
• Период на действие;
• Орган, който го приема/издава;
• Процедура по съгласуване с други органи/организации;
• Предмет на стратегическия документ;
• Цели на стратегическия документ;
• Финансово, организационно и кадрово осигуряване за изпълнение на стратегическия документ;
• Кои администрации имат отношение към действието на документа;
• Положителни (силни) страни на стратегическия документ;
• Негативни (слаби) страни на стратегическия документ;
• Обща оценка на стратегическия документ.

За целите на разработката се приема, че термините „изпълнителна власт“, „държавна администрация“ и „органи на изпълнителната власт“ са синоними, така че анализът се отнася до всички структури на държавната администрация, независимо от това как те са наименувани в различните източници.
Докладът представя резултатите от проведено научно изследване – анализ на съдържанието (контент анализ) на основните стратегически документи, регламентиращи дейността на държавната администрация в Република България. На базата на дванадесет критерия и анализирани шестнадесет стратегии, планове, програми, доклади и други с фокус развитие и модернизиране на администрацията, е генерирана база данни с информация за техния предмет, цели, положителни и негативни страни, както и дали са осигурени финансово, организационно и кадрово.

Притеснителен е фактът, че към м. януари 2026 г. у нас няма действаща стратегия, програма или друго, което да ангажира усилията на държавните органи по отношение по-нататъшната модернизация на администрацията. Причините за тази липса може да са изключително турбулентните последни пет години, съпътствани с множество извънредни парламентарни избори, проблеми при формиране на правителства и честата им смяна, непълните мандати и кратките цикли на публичното управление, всички те в своята съвкупност водещи и до несигурност у администрацията, трудности при целеполагането и неяснота за финансовото и кадрово обезпечаване дейността на публичния сектор.

Необходимо е в най-скоро време тези проблеми да бъдат преодолени, да се формира консенсус у управляващите за приоритети на държавното управление, от които има нужда не само администрацията, но и обществото (вкл. бизнесът), тъй като то е потребител на публичните услуги. Общественият живот е силно динамичен, подложен на множество вътрешни и външни предизвикателства, както и очаквания за добро и разумно публично управление при отчитане на публичния интерес, а не водено от лични и теснопартийни мотиви. Доверието към държавната администрация силно зависи от качеството на нормативната и стратегическа рамка, на първо място, допълнено от реални действия при прилагането им, на второ.