Изложбата “Празнични сервизи от бита на свищовлийката” от днес в музея (Видео)

Музеят подреди за първи път изложба под надслов “Празнични сервизи от бита на свищовлийката”, видя Актуално Свищов.

Разказва Надя Ангелова, уредник История на България 15 – 19 век в Исторически музей – Свищов.

Кухнята не е просто място за хранене и приготвяне на храна. Тя най-вече е мястото, където отдъхваме след изтощителен ден, предизвикваме въображението си, забавляваме се и прекарваме ценни мигове с най-близките си приятели и семейство. Стараем се, защото знаем, че храната и приготвянето ѝ са любов. След Освобождението (1878 г.), с нахлуването на влияния от чужбина, започва обогатяване на менюто. Традиционната кухня, която е съществувала дълги векове, продължава да се използва, но навлизат нови техники и технологии, като желирането на храни, направата на десерти и сладкиши, ордьоври, салати – това са все блюда, които почти не са били познати. Появяват се шунки и салами, а освен виното и ракията започва да се произвежда бира. Съществено се променя и начинът на поднасяне на храната, а това наложило използването на порцеланови сервизи от Европа.

Българите са се хранили не само в дома си. Още преди Освобождението са съществували ханове, в които пътникът е можел да получи нещо за хапване или да пие кафе. След 1878 г., обаче, навлизат нови порядки. Появяват се заведенията за обществено хранене. Много българи отиват да учат в чужбина и виждат, какъв е стандартът там. В София пък пристигат много чужденци, и тези хора започват да се занимават с този бизнес, откриват ресторанти, бирарии. Заведенията за обществено хранене отразяват различния материален статус на своите посетители. Гостилниците са били за по-непретенциозната публика. За по-заможната категория посетители били бирариите, където освен бира се сервирала традиционната скара с кебапчета, кюфтета, шишчета и др. специалитети. Интересното е, че там ходели и жени. След Освобождението се появяват и сладкарници виенски тип, където не се предлагали алкохол и цигари, затова те стават любими на семействата с деца. А за най-богатите били реномираните ресторанти, където се сервирала изискана кухня в изискани сервизи. В Царския дворец храната е приготвяна по рецепти от Западна Европа и е поднасяна при строго спазване на етикета“.

През 19 век в Европа се появяват много колекционери на изделия, сервизи и фигурки от китайски порцелан. Въпреки че впоследствие европейците усвояват техниката на производство на порцелана, китайският порцелан се търсел не по-малко. За да запази производството и успеха си, Китай започнал да произвежда порцелан с европейски мотиви. Въпреки всичко Европа напреднала по-бързо в производството на изделията. Едно от нещата, които завинаги са променили нашия бит, е порцелана. Днес той присъства във всеки дом.

Изложбата „Празнични сервизи от бита на свищовлийката представя културното наследство от фонда на Исторически музей-Свищов. Експонирани са сребърни лъжици, вилици, лъжички за сладко и кафе, бонбониера, празнични порцеланови сервизи за хранене, за кафе, чай, кани, канички, супници, чинии, Комплект-съдове за подправки от бял фаянс, чехословашки, кристален сервиз за торта, кристален сервиз за ракия и др. Благодарение на дарителите Лили Доневска, Мария Стерева Златарева, Атанас Велев, Лиляна Тодорова, д-р Конова можем да се насладям на изяществото, красотата, елегатноста на празничните сервизи. Изложбата е посветена на предстоящите коледни празници като подарък за жителите от община Свищов.

История на порцелана
Изложбата ни връща назад към времето, когато храненето и храната са били съвсем различни както по отношение на приготвянето, така и по начина на поднасяне. Едно от нещата, които завинаги са променили нашия бит, е порцелана. Днес той присъства във всеки дом.

Преди няколко века обаче съвсем не е било така. В Античността и Средновековието хората са използвали за хранене съдове от керамика, а по-заможните от калай, сребро и злато. След пътешествието на Марко Поло до Китай в Европа за пръв път се появяват съдове и вази от много красив неизвестен материал, който бързо става много ценен от аристокрацията. Това е именно порцелана, донесен от Китай.

Характерно за китайския порцелан от тази епоха е, че той е с богати декорации, но само в кобалтово син цвят. Всъщност порцеланът е вид керамика, но е доста по-твърд от нея. Той се произвежда от каолин (бяла глина), кварц (силициев диоксид) и фелдшпат. Той е непорест и непроницаем за течности и газ. Производството на порцелан в Китай започва през VІІ век по времето на Династията Тан. Това е едно от най-важните китайски открития, което е държано в дълбока тайна векове наред под страх от смъртно наказание.

Явно обаче тайната е разбулена, защото порцелан започват да произвеждат в Корея през ХІ век и в Япония през ХV век. В Европа цели столетия се опитват да открият тайната формула за неговото производство. По това време китайският порцелан е струвал колкото златото. Едва в началото на ХVІІІ век, през 1709 г. алхимикът Йохан Бьотгер при един от многото си опити случайно получава материал, който се оказва първия европейски порцелан. Още през следващата 1710 г. в Майсен е открита първата европейска манифактура за порцелан.

Забележителното е това, че Meissen все още е най-известната и ценена марка порцелан в света. Скоро след Майсен порцелан започва да се произвежда във Франция (Лимож, Севър), Англия, Италия и в редица други европейски страни. Днес ние различаваме три основни вида: твърд, мек и костен порцелан. При твърдия порцелан се ползва технология от времето на Бьотгер с разликата, че днес вместо алабастър се добавя фелдшпат. За пръв път в Севър (1740 г.) и в Лимож (1771 г.) се използва по-мека порцеланова паста, като изделията се изпичат при по-ниска температура. Този порцелан днес е познат и като Лиможки.

През 1748 г. в Англия към порцелановата паста добавят костна пепел, която придава характерния млечнобял цвят на порцелана, станал известен като fine bone china – фин костен порцелан. Този порцелан е много тънък и днес се счита за най-финия порцелан. Производството му в миналото е било съсредоточено в Англия, но днес се произвежда в много страни. В близкото минало в България имаше няколко центъра за производство на порцелан: Разград, Нови пазар и Видин (за костен порцелан), които за съжаление вече не съществуват. Днес нямаме продукция на порцелан, за разлика от съседна Румъния, която запази заводите си.