Д-р Георги Воев работел в Свищов като стоматолог и лицево-челюстен хирург. Земетресението го застигнало в Свищов, докато бил на представление в Операта. Заедно със съпругата си, Кръстина Воева, отишли в столицата на медицински изследвания поради неин здравословен проблем. На следващия ден, 55-годишният тогава зъболекар, бил привикан веднага в Свищов, за да извършва разпознаване на труповете на загиналите в земетресението по техните зъби.
Формиран бил екип от специалисти от цялата страна, в който бил включен и той. “Беше д-р Колев се казва, от Гражданска защита беше. И той нарежда д-р Воев да се включи в този екип за разпознаване предимно на децата, които по зъбите познаваме кое дете е, защото са обезобразени и аз казвам, че това дете е на толкова години, това на толкова. Тя, моята работа беше да разпознавам труповете на децата, които са обезобразени и са вадени на шестия ден” – разказва днес докторът.
Ужас е думата, с която д-р Воев описва потресаващата гледка на обезобразени тела и допълва: “И тогава изживях един стрес, така и разбрах на приятели децата са загинали. Един случай, на жената на доктора на Винпром – загина и тя, обаче не можеше да се разпознае и аз взех нструменти и разбрах, на нея съм сложил една златна коронка, по това разбрах, че е жената на това, иначе не може да се разбере. Защото те много късно ги вадиха труповете, всички бяха много деформирани, нямаха не само цвят, за цвят да не говорим, но всички бяха подути…”. Докторът сравнява ужаса от земетресението с този от война: “Освен на фронта, тъй като съм ветеран от войната. Там при една атака загинаха мои войници. Аз бях офицер, от кавалерията и там изживях…”. Съпругата му допълва описанието с думите: “То беше много трагично… Много страшно…”. Кошмарът от гледката на извадените изпод руините трупове на деца, на пеленачета дори, ги преследвал дълго време денем и нощем. “Аз трябва да Ви кажа, че не съм присъствала на земетресението, но това, на което станахме свидетели след земетресението, може ми години наред не мие давало покой. Нито сънят ми е бил спокоен…” – казва медицинската сестра Воева, а докторът допълва: “Дълго време сънувах сънища тягостни, просто не бях в нормално състояние дълго време…”.
Д-р Воев идентифицирал телата на 17 деца – “На мои приятели, мои пациенти…”. Съпругата на д-р Воев – Кръстина Воева, работела като медицинска сестра. Отговаряла за подаването на сведения на близките на жертвите и пострадалите. Тя никога няма да забрави един човек. “Аз помня до ден днешен и изпитвам голям ужас. Имаше един, казваше се Васил Монев, той имаше голямо семейство, дъщерички три и едната живееше в този блок. И най-важното, че той от първия момент, в който аз отидох там, където давахме сведения, защото като докарат труп там, ние записвахме. Те казват, този труп е на еди-кой си, те са минали вече комисията от лекари, този труп е на еди-кой си, а като дойдат хората, ние сме тези, които ги посрещаме и им казваме, за съжаление, тези тъжни вести. И лошото беше, че този човек идваше, не мога да Ви кажа, може би през нощта 10 пъти идваше да пита, защото там загинаха зет му, дъщеря му и двете й деца. А той до последния момент се надяваше. И последни тях ги откриха, като трупове. Дали са тръгнали по стълбата и са били някъде надолу, никой не може да каже. С надежда до последния момент. Даже ние, не съм била сама, имах колежки, имаше лекарки и казвахме, че даже и да са били живи под руините, те са загинали вече. Но той толкова… и си спомням, че като дойде последния път, те вече бяха докарали телата, по-страшна гледка не съм виждала. Толкова съкрушен, толкова, той беше ерудиран човек, интелигентен, но не можа да се стърпи и си спомням, че каза: “Съдбата е нещо страшно, нанася ти такива удари, че не можеш да се съвземеш”. Помня, много хубаво какво каза човекът…”. Помнят и не забавят и до днес гледката на телата на загинали техни колеги – лекари и техните деца: “Докторът, който загуби цялото си семейство, жена му носеше момиченцето, а пък той – момченцето, така бяха починали…”.
Доктор Воев сериозно пострадал физически и здравословно от обработването на труповете. Разболял се от тиф. Заразата от тиф се разнасяла от плъхове по телата на загиналите. Д-р Воев изпаднал в неадекватно състояние. “Обадиха се наши приятели, отишъл един наш приятел у дома и казва: “Гошо е в неадекватно състояние, лежи в кухнята, нито ме позна, нито разбрах какво ми каза”. И тогава аз се върнах и бяха много отзивчиви колегите. Имаше един д-р Кунев, не знам Вие дали го познавате, акушер-гинеколог, много умно, ерудирано момче. Мъчиха се нашите лекари, взеха го в болницата, но той не беше в нормално състояние и той се обади в Министерство на народно здраве и изпратиха самолет, с който го взеха в София”, разказва съпругата му. Болестта атакувала главния и гръбначния мозък и в медицината на България тогава било известно за още 5 подобни случая, като четирима от болните починали. Докторът оцелява.
Д-р Воев и съпругата му днес разказват, че трагедията тогава обединява жителите на Свищов и ги сплотила в нещастието и мъката. “Някак си може ми нещастието беше ги направило много равни, защото по онова време, което беше различно от сегашното, се чувстваше, че има среда, в която можеш да влезеш, но има среда, в която трудно допускат, а след земетресението хората бяха толкова уплашени или толкова трогнати, не бих могла да кажа какво, но бяха готови на всичко. Станаха по-добри хората в този момент, някак си нещастието…”.
Семейство Воеви не възприемат случилото се земетресение в Свищов като проклятие над града, защото не вярват в мистични събития. Отдават градските слухове за броя на жертвите на липсата на навременна официална информация от тогавашните власти. “Може би това е вярната цифра. Това е, бих казала, легенда, създадена от това, че хората не знаеха. Беше време, сега и това да Ви кажа, когато не на всичко, което ни казваха, вярвахме. И сега е така. И тогава беше така. Но тогава беше много по-силно изразено, си мисля аз. Не съм се и учудвала, много неща у нас бяха табу, без да знаеш защо… Искам да кажа, че бяхме свикнали да не ни казват истината” – разсъждава 90-годишната днес Кръстина Воева. Липсата на памет към жертвите на земетресението през годините до демокрацията отдават на чувството на вина на тези, които никога не биват назовавани и наказвани. “Мисля, че по онова време, който е виновен, не носеше вина” – философски заключава сестра Воева, а някои биха допълнили, че и днес нищо не се е променило.
Д-р Генчо ГЕНЧЕВ,
Из “Травматичната памет на Свищов”
Снимка: Авторът, Семейство Воеви в деня на интервюто през 2021 година – д-р Георги Воев (1922 – 1923), Кръстина Воева (1929 – 2023).
Сподели с