Иван Гърчев: Физкултура се прави от чиновници, спорта от спортисти и състезатели!

Една от спортните легенди на Свищов – Иван Гърчев по лошо стечение на обстоятелствата не се състезава на Олимпиада – за сметка на това като треньор негови състезатели печелят медали от олимпиади и световни първенства по вдигане на тежести…
– Господин Гърчев, помните ли как започнахте да тренирате, първи спорт и треньор?
– Бях 7-ми клас в училище „Димитър Благоев” играех хандбал, баскетбол в училищния отбор. После започнах с тласкане на гюлле! Станах втори на републиканско първенство и така до трети курс в Икономическия техникум, Държавната търговска гимназия „Димитър Хадживасилев”. Първи треньори ми бяха Желю Замфиров и Николай Станчев.
– Какво научихте от тях, което Вие вече като треньор, искате да научите своите състезатели?
– Трудолюбие, начин на живот, борба и никога не се предавай!
– А как и при кого започнахте да тренирате щанги – спортът, който Ви е направил популярен?
– В края на 1973 година при Злати Иванов и Вили Дончев започнах с щанги! Изградихме отбор в Свищов и вдигахме в Б-група. Нашият съгражданин Йордан Иванов в началото на 1974 година ме покани в националния юношески отбор и така през мъжкия до 23 май 1980 година. Контузия на последното контролно преди олимпиадата Москва сложи край на състезателната кариера.
– Отне ли Ви нещо и какво спорта, спазването на този режим?
– Следвай мечтите си. Като състезател не ходих на Олимпиада, но като треньор -да! Изживяването е невероятно! Нов начин на живот – дисциплина, уважение, ред и ако има как бих изминал отново тоя път…
– Най-големият успех Ваш успех като състезател и треньор?
– Беше трудно да влезеш в националния отбор – по-лесно да спечелиш медал от Световно, отколкото да влезеш там! Балкански шампион съм четири пъти. Носител на „Дунавска купа” три пъти. Четири пъти съм „Спортист на годината на Свищов! Аз съм вторият човек в света, изхвърлил над 200 кг – 202.5 кг. Като треньор – Рио – 2016 с Иран – двама олимпийски шампиони и два световни рекорда! С Тайланд – два медала от Световното в Калифорния. Трима шампиони на Азия и двама на Африка с отбора на Алжир…
– Защо е било по-лесно да вземеш медал от световно, отколкото да влезеш в националния отбор?
– В отбора през 70-те години имахме 15 души готови за медал от световно, а в състезанието участват само десет! В един отбор няма ли конкуренция, няма резултати! В Иран преди определяне на отбора имаше 8 състезатели – квоти 5. В Тайланд в категории имах по трима.
– Според Вас защо българските щанги от емблема на спорта и гордост за България са на това ниво?
– За България – спорт като нашия иска много организация и мерак. Липсата на спортни училища е основното. Целият свят работи така, само ние не! В Рио нямаше и един щангист от нашите! Пътят е труден, няма го оня мерак и желание…
– Тоест, причината е наша – на федерацията и държавата, така ли?
– Не се ангажирам с такова мнение, но в Китай има 5 милиона щангисти, в Тайланд 42 спортни училища, в Алжир и Иран всичко се финансира от петролните компании и Олимпийските комитети! Общините помагат за масовизирането на спорта…
– Вие сте казвали, че в чужбина копират българския модел със спортните училища, това ли е пътя за възраждането му – отново спортни училища?
– Определено – да! Науката е много напред – след една година тренировки, на база артопометрия – казват – ти можеш да бъдеш добър в този спорт. Трябва да се знае – физкултура се прави от чиновници, спорта от спортисти и състезатели!
– Спортът и семейството за Иван Гърчев?
– Предавам силата, магията на спорта и в семейството. Синът ми Орлин е сребърен медалист по футбол за Купата на България, дъщеря ми Нина е шампионка по хандбал за девойки, внукът Симеон ми тренира тенис на корт и футбол, да не пропусна и внучката Ема. А брат ми, д-р Емил Гърчев, лекар в „Майчин дом” е медалист от Републиканско първенство в мятане на диск…
– Какъв е Иван Гърчев извън спорта, любимо занимание в свободното време?
– Обикновените неща, вълнуващи всеки – развитие на семейството, нови хоризонти, добри и искрени приятели -да си човек е важно…
– Какво е отношението Ви към допинга и стимулантите в спорта, по ваше време как беше?
– Дълга тема. Много треньори първо търсят лесния път на стимулаторите, а после тренировките! Не се образоват и не четат. Всяка година Световната антидопинг асоциация публикува списък на забранените препарати – не го четат! Аз нямам този проблем – една комбинация от витамини дава почти същия резултат!
– Благодаря Ви за отделеното време, господин Гърчев!
– Благодаря и аз и искам чрез Вас да поздравя цялата спортна общественост на Свищов.
Александър ШАБОВ,
март 2021 година
Сн.: Личен архив