Ивайло Тодоров: Академик прави нещата по различен начин в сравнение с останалите отбори

Равносметката на Ивайло Тодоров за отминаващия полусезон в интервю за Актуално Свищов. Ивайло е защитник и играещ помощник-треньор в Академик е от лятото на 2025 година, притежава УЕФА лиценз Б. На 30 години. Има 77 мача във Втора лига с 2 гола. 3 мача в Първа лига. Играл е в отборите на Витоша (Бистрица), Локомотив (Горна Оряховица), ЦСКА 1948, Хебър (Пазарджик).

– Ивайло здравей, приключвате най-добър полусезон от много години. Как постигнахте това?

– Здравейте, постигнахме го с много работа, колкото и клиширано да звучи. Постигнахме го с това, че през лятото взехме точните хора с които мислехме, че можем да наложим това което искаме.

– Кой беше най-трудният момент или мач този полусезон ?

– Най – трудният мач, поне според мен, беше с Ловеч. Мисля, че това е единственият отбор, който успя игрово да се надиграва с нас, с уговорката, че ние изиграхме може би най – слабия си.

– Имаш опит от всички нива на българския футбол. Какво те привлече да предадеш този опит на играчите от Свищов?

– Привлечеме идеята за това, че този отбор иска да се развива професионално. Още докато бях помощник в Локомотив (Горна Оряховица) сме си говорили с тогавашния старши треньор, че Академик (Свищов) прави нещата по различен начин в сравнение с останалите отбори в групата и не само.

– Ти си и помощник на треньора Кириякос Георгиу. Разкажи ни, как работите заедно, доколко е лесна съвместната ви работа и каква е атмосферата в треньорската стая.

– Работи се лесно и като казвам лесно визирам това, че той е директен човек, а аз уважавам това и имам същия подход. Той е от хората, които наистина разчитат на щаба си, говорим постоянно, пита постоянно, изключително амбициозен. Той имаше големи съмнения относно това дали да вляза в щаба му и мисля, че съмненията му бързо се изпариха и виждам колко доверие има в мен, което много ме радва и само ми дава допълнителния мотивация в работата.

– И малко лични въпроси. От колко годишен тренираш футбол и кой те заведе на първата тренировка?

– Тренирам от 6-годишен. Баща ми е бивш професионален футболист и аз бях постоянно по стадионите.

– Имаш ли хоби и какъв си извън футбола и как прекарваш свободното си време?

– Хобитата са ми да гледам баскетбол, да чета книги и да играя тенис на корт. Свободното време гледам да го прекарвам с нещата, които изброих. Разбира се с годините разбрах, че по – важно от семейството няма и се опитвам да отделям колкото мога време за тях.

– Как ти преминава един типичен твой ден?

– Денят ми минава предимно на лаптопа, в анализи, на следващ противник, на нашия отбор. В разговори със старши треньора, относно отбора и в тренировката, която имаме за деня.

– Какво би казал на децата, които тепърва започват да се занимават с футбол?

– На децата бих казал на първо място да се забавляват. Времето, в което са юноши е най – хубавото, първо се учат на най – много нови неща, не са замесени пари и такива неща. От тях се иска просто да отидат и да правят това, което най – много обичат, щом са там. Да знаят, че футболист се става с много труд, а не с една тренировка в деня! Да дават всичко от себе си и да знаят, че да направиш футбола своя професия е нещо, което не се отдава на всеки и трябва да дадат всичко от себе си, ако искат да им се случи.

– В края на разговора, какво смяташ, че можеш да постигнеш с Академик?

– Интересен въпрос, мечтите са безплатни. Предпочитам да гледам по – краткосрочно относно клуба, защото знам колко ще е трудно дори и отбора да влезе. Пожелавам си да сме здрави и Академик да влезе в професионалния футбол и нещо много важно, Академик да се утвърди в него. Оттам нататък Академик има потенциал за по – големи неща според мен, но трябва да е стъпка по стъпка.

Александър ШАБОВ