Идвал ли е Левски в Свищов

Разказите за пребиваването на Левски в Свищов имат повече легендарен, отколкото документален характер. Те са отбелязани в краеведческата литература, а някои от тях и до днес присъстват в битието на свищовци като устни повествования.

В историографската книжнина единствено Георги Г. Димитров в „Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение” посочва конкретно събитие, станало няколко месеца след разтуряне на Втора българска легия. През октомври 1868 г., пише той, Левски, напускайки Белград, заедно с Хр. Сяров се озовава в Радоевац при сърбина Паранов. Той ги изпраща с лодка „до с. Груево на влашкий бряг”. От там те минават през мушията на Петър Берон, седят два дни и продължават към Крайова, където се отбиват в къщатата на калоферците „Бакал Атанас и брат му Кирча”. „Левски ги помолил да намерят някой градинар, на когото с дружината да преминат в България. Атанас му намерил Моско Аврамов от Лясковец, който бил с братята си Христо и Панайота. Моско дал Панайотовото тескере на Левски, а на Христо Сяров намерил друго. Преоблякъл ги като градинари, тръгнали наедно с дружината за Пикет, от гдето се качили на параход и пристигнали в Свищов. Вечерта в хана гайди и кавали засвирили, дружината почнала да се весели, между която Моско събрал 150 – 200 цванца, предал ги на Левски, намерил двама кираджии троянци, изпратил Левски и Сярова през Троян и по желанието на Левски, били преведени по пътя, отгдето бе преминала четата на Х. Димитра. На 26 октомври (Димитровден) те стигнали на Троянските колиби.”.

Г. Г. Димитров посочва и още един факт, свързан с дейността на тримата апостори – Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи. „В началото на м. април 1871 г. Левски наедно с Ангел Кънчев преминали в Дунавската област и завзели се още по деятелно да работят […], през м. септемврий стигнали Троян … От тук апостолите обиколили Плевен, Враца, Оряхово, Никопол, Свищов, завърнали се в Търново и на 5 ноемврий пристигнали в Лясковец …”

В „Свищов. Принос за историята му” (1929 г.) протойерей Ст. Ганчев не съвсем точно повтаря информацията за идването на Левски в Свищов заедно с градинари от Румъния през октомври 1868 г., като вместо Хаджи Димитър е посочен Филип Тотю и то със сгрешена година на преминаване на четата (1876 – вм. 1867).

Но това съобщение е допълнено от други сведения, почерпани от разкази на стари хора, съвременници на Ст. Ганчев: „Деветдесетгодишният монах от Троянския манастир, дядо Кесарий, разказва, че монастиря, за да спаси Левски при едно преследване от турската власт, служебният персонал го скрил във возилница, която натоварена на кола, била откарана с революционера в Свищов. На кираджията-слуга било поръчано да отговоря, ако го запита някой какво вози и къде отива, така: „Ракия, Свищов”. Да се разбира двояко – че вози ракия за Свищов и че отива за ракия в Свищов.”.

Ст. Ганчев споменава и друг устен разказ: „Говори се в града от стари хора и непосредствено възприехме от разказа на скеоф. Н. Казаков, че Левски при едно посещение на гр. Свищов квартирувал в килиите на църквата „Св. Пророк Илия”. Свещеник Николай Казаков, който преди Освобождението е и учител, не само познава фактите, но е участник в тях.

И до днес, почти като достоверен факт се приема че дядо Агапий, игумен на манастира „Св. Богодорица” край града, е бил най-преданият укривател на Апостола. Името на дядо Агапий е неразривно свързано със свищовските поборници и комитета им от 1867 г. Там, в околностите на манастира младежите се учат на стрелба. А в деня, когато Филип-Тотювата чета слиза близо до свищовския бряг, за да се подсигури по-нататъшното й безпрепятствено движение, турските градски първенци са поканени нарочно в манастира на банкет. По-нататъшният развой на събитията – боят на четата при Върбовка и последвалите масови арести в Свищов са причина игуменът Агапий да бъде заточен. Благодарение молбите на свищовци, той се завръща след четири години – през 1871 г., т.е. той не е в манастира по време на трите големи пътувания на Левски за създаване на комитети в България – през 1868 г., 1869 г. и 1870 г. Възможните контакти с Агапий са само за времето след юни 1872 г., когато Левски за последен път идва в България.

Свищовските краеведи отбелязват и друг изключително интересен факт: през 1868 г. (по Гергьовден) Левски е преспал в къщата на Яни Станчов в Свищов.

Протойерей Ст. Ганчев е достатъчно порядъчен, за да запише, че фактите са от втора ръка. В книгата си отбелязва: „Във всеки случай съществува в града, както се казва, предание и разказва се, че Левски го [т.е. Свищов] посещавал. При едно идване от Пловдив по Гергьовден през 1868 г. пренощувал в дома на Яни Станчев [б. м. днес на това място е детската градина „Васил Левски”]. Последният го улеснил да премине във Влашко, като го снабдил с пари”. Под линия Ст. Ганчев съобщава, че информацията е „според записките на Яни Станчов и според разказа от Найден Геров, предаден на д-р Д. Станчев”.. Не е известно къде са съхранени записките на Яни Станчов. А разказът на Н. Геров ще е вероятно от следосвобожденско време, когато от 1887 г. д-р Димитър Станчов (син на Я. Станчов) е вече в Министерството на външните работи. От 1857 г. до 1876 г. Найден Геров е руски консул в Пловдив. Със сигурност се знае за гостуването на Левски при Найден Геров в Пловдив, за снимката, която Левски му подарява с автограф, както и за разменените писма между Найден Геров и Христо Георгиев (март 1869 г. и 30 май 1869 г.) относно делата на Левски из Българско. Тъй като Яни Станчов и Найден Геров са достатъчно достоверни и сигурни източници, може да се позовем на казаното от тях. Но защо Яни Станчов не е споделил събитието със сина си е трудно да се каже. Вярно е, че през 1868 г. Димитър Станчов е едва петгодишен. От 1874 г. той вече учи във Виена. Може би бащата се е опитал да го предпази от така характерния за свищовските младежи бунтовен уклон.

Но дали Гергьовден 1868 г. е точната година на идването на Левски в Свищов и преспиването му в дома на Яни Станчов? През ранната пролет на 1868 г. той все още е в Белград, участник е във Втора българска легия, която напуска през м. април, след като е опериран. По вероятно това ще е станало през пролетта на следващата – 1869 г. по време на първата му обиколка из България.

Историците очертават три основни обиколки на Левски във връзка със създаването на Вътрешната революционна организация. Първата е от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. Левски се отправя от Румъния с параход до Цариград и от януари 1869 г. преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Никопол. Връзката му от Никопол за Турну Мъгурели е подсигурена от плевенчанина Данаил Попов, но и от живеещите там свищовлии Г. Катранов, Иван Пишимишев и др., които Левски познава и споменава в писмата си.

Втората обиколка на Левски е от 1май до 26 август 1869 г. Тогава поставя началото на местните революционни комитети. Разнася и революционни прокламации. Историците твърдят, че пътят на Левски е през Никопол, Плевен към Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Писмо на Найден Геров до Христо Георгиев от 30 май 1869 г.и посочва, че Левски е напуснал Пловдив „преди 6 – 7 дни”. Свищов никъде не се споменава, но това е най-вероятното време на престоя на Левски в Свищов. В разпитите си пред турския съд Левски посочва 1869 г. и я свързва с идването първо в Свищов. Тъй като Дякона съзнателно е укривал някои истини, то на съмнение е подложен и тоя негов отговор.

Затова и до днес най-оспорвани и незачитани от историците са отговорите на Васил Левски, документирани при разпитите му пред турския съд. Но в тях той нееднократно заявява, че започва революционната си дейност от Свищов!

При разпита на 5 януари 1873 г. на въпроса „Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?, той отговаря: „Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив…”. Отново въпрос: „Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните места, какво правеше и как намираше хората”. Отговорът е: „Като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаеха. Когато излязох от кафенето, те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя имаше някакъв знак; знака аз познавах […] Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха] – имената им не знаех. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч.” На запитването „Как прие назначението си за тая работа …”, той казва: „Постъпих изключително по подбудата на видния букурещки гражданин Димитраки Ценович от Свищов и с дадените ми от него уверения.”

Същият ден (5 януари) разпитът е повторен: „Прочее, ти казваш, че си приел тая работа по подбудата и под закрилата на тоя Димитраки Ценович. След като по тоя начин прие тая работа, кажи правичката: кога мина най-напред от Влашко тука, по какъв начин мина и къде отиде?” Отговорът е: „През хиляда осемстотин и шестдесет и девета година от Христа, месец май, аз извадих един влашки паспорт с име Стан Станчулеску и дойдох най-напред от Гюргево в Свищов. Според нашите наредби, щом пристигнем на едно място, ние преспиваме там една нощ. След като даваме възможност на познаващите ни да узнаят за нас, сутрин излизаме вън от града. Някой от ония, които, разбира се, ни познаваха, идваше след нас, давайки знак с една бяла кърпа в ръка, като подсвирва и подскача. Когато виждахме човека с бялата кърпа в ръка, ние излизахме на един край, в някое уединено място. След като предадехме намиращото се в нас писмо, ние се разделяхме. Ето, това е нашето правило. Когато за пръв път дойдох в Свищов, аз слязох в кафенето на хана на един търговец – Косто (Коско?). Нея нощ спах там [в хана]. Сутринта излязох според уговорката вън от града. По тоя начин един човек дойде при мене, даде ми знак, аз му дадох намиращото се у мене писмо. Същият ден се дигнах оттам и с коня, който купих там, отидох направо за Ловеч.” […] Когато се върнах в Букурещ, дадоха ми от изготвения от комитета устав, за да го разпространявам между другите отсамни комитети; чрез комитетската поща аз изпратих броевете на комитетите. Всеки комитет, като поправяше по собствено усмотрение тоя брой, връщаше го пак в Букурещ. След като дойде така поправен, тоя устав се напечата и ми дадоха от него необходимото количество. Обаче, поради опасността от пренасяне на тия устави отсам, аз не ги пренесох, пренесоха се чрез комитетската поща в Свищов. В Свищов задържаха за себе си нужното количество, остатъка ми върнаха. И тия устави аз предадох по същия начин, както предадох по-рано и писмата в Търново, Ловеч и Пловдив.”

На 6 януари 1873 г. има нови въпроси към Дякона: „ Ти кажи хората, които работеха. Да започнем най-напред от Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов? – В Свищов не останах в ничия къща, защото защото изгубих бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет [и] не можах да се срещна лично. И в Свищов сигурно не е имало никой, [който] да се занимава с тая работа”

На 8 януари 1873 г. „Анастас от Плевен” (както се е подписал за протокола) в присъствието на Левски разказва: „Както съобщих подробно в предишното си показание и разпит, с Дякона се срещнах и запознах у моя брат Данаил в Турну Магурели. След това Дяконът замина за Цариград, аз се върнах в Плевен. По онова време брат ми изпрати един пакет наставление, написани на турски език, за да бъде предаден на Дякон Левски. След три месеца Левски дойде в Плевен, аз му предадох книжата [и] той замина. След това дойдоха при мене Марин кафеджията от Ловеч и Ваньо терзията. „Искаме да се срещнем с Левски, къде ще го намерим? Казваха те. Аз [отговорих]: „Да пиша на брат си Данаила и ще ви съобщя” Писах на брат си. По това време Левски бил отсреща и брат ми му казал. Тръгвайки оттам, Левски отишъл през Свищов и Търново, в Ловеч се срещнал с Ваньо и Марин. После те ми изпратиха известие, аз отидох в Ловеч. Намерих Левски във Ваньовата къща …”

Историците смятат, че репликата от разпита на Левски „Когато за пръв път дойдох в Свищов [според В. Левски това е м. май 1869 г.], аз слязох в кафенето на хана на един търговец – (Коско?) Косто” не отговаря на истината. В книгите на Попхристов и Ст. Ганчев това име не се споменава. Според свищовският библиотекар Й. Парапунски става дума за Атанас Димитров Коскунов. Атанас Коскунов е бил постоянен член на читалището от 1869 до 1872 г. Спомоществовател е на книгите на свищовските учители Стефан Попов и Петър К. Аврамов от 1870 – 1872 г. В един документ от 1824 г. е записано и името на бащата „Д. Коскун – тартор”. „Ханът на Коско, – продължава Парапунски – по описанието на Петър Франгов и Атанас Чернев се е намирал близо до пристанището. Дворът му е бил ограден с високи каменни стени. От 1873 г. сведения за Коскунов липсват, вероятно след арестуването на Левски, за да не бъде арестуван, напуска града”.

В края на 1869 г. Левски участва заедно с Любен Каравелов и свищовлиите Кирияк Цанков и Димитър Ценович в създаването на БРЦК. От май 1870 г. се завръща в България и усилено създава комитети до края на 1871 г. От второта половина на 1871 г. като помощници са му изпратени Ангел Кънчев и Димитър Общи. От 29 април до 4 май 1872 г. Левски присъства на Общото събрание на БРЦК в Букурещ. От края на м. юни с. г. е отново в България. На 28 декември 1872 г. е заловен в Къкринското ханче. Отначало властите дори не знаят кого са заловили.

Интересно е, че първите вести за ареста на Левски идват пак от свищовлии. В писмо до Централния революционен комитет в Букурещ от 18 януари 1873 г. Данаил Хр. Попов отбелязва: „Един втори, все свищовлия, каза също днес, че не в казата, а вътре в Ловеч са го усетили”. След седмица той отново пише: „Господа, писмото ми от 18 т.м. вярвам, че сте приели. Днес идвам да ви съобщя злощастни вести, които тия дни добихме чрез пътници тук дошли от Свищов, Русе и Търново”.

До 1960 г. в Свищов се пази една скъпа реликва – оригинален портрет на Васил Левски с автограф от Дякона: „Лято 1870 август 15. В знак на приятелството ни подарявам на Г-на Сава Пенев”.

Сава Пенев е родом от Търново. Участник е в Старозагорското въстние, Ботев четник, заловен, съден, изпратен на заточение. След Освобождението се премества да живее в Свищов, за да бъде заедно с приятелите си Иваница Данчев и Петър Ванков, също Ботеви четници. Синът на Сава Пенев – Богдан е дългогодишен кмет на Свищов. Именно в неговия архив е запазена снимката на Левски. Поставената дата подсказва, че снимката е подарена при трето идване на Левски в България и вероятно това е станало в Търново. Може би с основание сега тя се съхранява в РИМ-Велико Търново. Но дали свищовци са осъзнали какво безценна реликва са имали в града цели деветдесет години!

Събраните материали дават основание да се твърди, че Левски е бил в Свищов през октомври 1868 г., май 1869 г. (по Гергьовден), в края на м. октомври или началото на м. ноември 1871 г. При престоя си е нощувал в дома на Яни Станчов, в килиите на църквата „Св. Илия”, в свищовски ханове (най-вероятно в хана на Коскунови) и др. А думите му за „комитетски хора”, за „кореспондента в Свищовския комитет” и за свищовската „комитетска поща”, които на пръв поглед влизат в противоречие с всеобщото мнение, че тук той не създава комитет, могат да означават само едно – незаглъхналата дейност на създадения през 1867 г. свищовски комитет, пряко обвързан по времето на Левски с БРЦК чрез Кирияк Цанков, Димитър Ценович и кръга около тях от избягалите отвъд Дунава младежи-съзаклятници“
Доц. д-р Юлия НИКОЛОВА