Петък е – пазарен ден. Независимо, че на пазар „Велешана“ цари оживление, хората обикаляха щандовете, гледаха цената на предлаганата стока и отминаваха.
Да имаш малък бизнес и да се бориш за него е битка за оцеляване. Тази горчива истина изпитват на гърба си много от търговците на свищовския пазар.
„Много е скъпо всичко. Не знам как хората как се справят. Но няма как да продавам стоката си по-евтино, защото и ние купуваме скъпо, разходите са много. Едно време, преди 10-ти, си беше друго. Не беше твое, но беше спокойно. Докарват ти стоката, не тичаш ти да се грижиш. Сега трябва сама да си осигуриш всичко“, ядосва се търговка, като гледа как хората отминават щанда. Застояват се, ако са решили да сложат в чантата си някой килограм картофи или плодове – ябълки, портокали…
На отсрещната сергия, друга търговка приканва минувачите да си купят сланина и свински пръжки. Дори ги подсеща, че най-добрата напитка за тях е червеното вино. И тя е категорична, чеда си търговец днес не е лесно. Коментира малко и политиката. Признава, че ходи да гласува, но не вярва много на политиците. „Всеки гледа да се добере до властта, но нищо не прави за хората“, споделя жената. Не я топлят обещанията за вдигане на пенсията. Нейната е 467 лева. И заради това стои на пазара. Помага си с нещо, произведено от нея, въпреки че е трудно. „Но да плача ли? Бориш се. Вместо да стоиш вкъщи и да се въртиш в един омагьосан кръг. А тук си между хората“, споделя жената.
„Боже докъде стигнахме! И един омлет не може вече да си приготвим. Какво е това? Едно яйце струва 50 стотинки, а ги купувахме по осем! Нищо добро не ни чака“, ядосва се домакиня на средна възраст, спирайки до поредната сергия. Постоя пред нея, провери състоянието в портмонето и нервно поиска пет яйца от търговката.
„Хората нямат пари. А не трябва да храним надежда, че цените ще тръгнат надолу. Животът става от ден на ден по-тежък“, споделя търговката и гледа да привлече още някой клиент към своята сергия.
Йорданка АПОСТОЛОВА,
„Дунавско дело“
Сн.: авторът