Великден е най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници.
В Християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносци, посетили гроба. След това Исус се явява на Мария Магдалена и на апостолите. Вярващите се поздравяват с думите “Христос воскресе!” и отговорът е “Воистину воскресе!“.
Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред т.нар. подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста.
През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и така да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.
Според народната традиция в украсата за празника се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко великденски обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
На празника деца и възрастни се сборват с червени яйца, като гледат чие ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка.