Хората – медиците и сестрите на първа линия в борбата с К-19!

Пореден ден статистиката отчита рекордни стойности на заболеваемостта в община Свищов. От самото начало на 2022 година сме в тъмночервената зона. В тези дни Актуално Свищов припомня кои са хората – лекари и медицински сестри, които ежедневно работят в Ковид отделението на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович”…
Седем лекари се грижат за ковид болните в МБАЛ „Д-р Димитър Павлович”. Те работят по график и отделението има покритие 24 часа в денонощие от лекар всякакви специалисти – интернисти, кардиолози и т.н. Актуално Свищов разговаря с трима от тях: д-р Даря Първанова, която е и началник на Вътрешно отделение, д-р Нели Иванова и д-р Дарко Стояновски.
Със смях отговарят, че управителят Илиян Венков ги е привлякъл на работа в свищовската болница. Те не са нови лекари тук. В събота, 18 септември правят шест месеца в Свищов. „Изкарахме половин година, ще изкараме и тази вълна и очакваме следващата. Още повече това сме го работили и преди да дойдем тук”, с усмивка и с тъга коментира д-р Първанова.
Терапията, която прилагаме на стационарно болните от ковид е с медикаментите, които предлагат и университетските болници, категоричен е д-р Стояновски. Той е от Скопие, Република Северна Македония, но още 18-годишен е напуснал родината си и дошъл в България.
Нивото тук не е на по-ниско нищо, че е общинска болница, допълва д-р Нели Иванова. При лечението на ковид има определен протокол за медикаментите, а ние имаме достъп до тези медикаменти, обяснява и д-р Даря Първанова. Тя допълва, че преди идването си в Свищов тя и д-р Иванова имат опит в ковид отделение в Университетската болница в Плевен.
„Университетските болници лекуват със същите медикаменти, които ги има тук в аптеката и ги използваме. Прочетохме не една и две епикризи от околията, които лекуват с доста по-нисък клас медикаменти. Проблемът тук е, че няма реанимация, няма интензивно лечение. Това налага привеждане на пациенти на лечение в друга болница. Не, че не знаеш какво да направиш, но когато няма с какво да го направиш и когато нямаш реанимация зад гърба си – няма как да го направиш”, с болка обяснява д-р Първанова. Според д-р Първанова оттук произтича по-голямата трудност – в отделението, в което съм работила в Плевен като знам, че имам реанимация на 10 минути от мен е съвсем друго. „И другото, което е определящо е ранга на болницата, което определя медикаментите, които може да изписва здравното заведение – в случая общинската не може. Оттук идват затрудненията, но мисля, че контактите, които има управителя спасяват случаите, защото се реагира на време и може да бъде приведен човек към интензивна грижа. Не, че ние реагираме неадекватно, но просто нямаме условия – няма я реанимацията”, с болка допълва д-р Даря Първанова.
Необходимото за реанимация в нашата болница – четири анестезиолога, анестезиологични сестри. „Мисля в тази посока, следващата ми мечта е в тази посока. Иначе базата е перфектна – ремонтирана е през 2014 година, апаратурата е подходяща за такова ниво на реанимация, но човешкия фактор липсва. Мисля, че това е осъществима мечта и при работа може да се случи и в началото на следващата година”, коментира Илиян Венков.
За тримата лекари професията е: „Начин на живот. Това не е работа, а начин на живот”, категорични са д-р Първанова, д-р Иванова и д-р Стояновски.
„Не съжалявам за този си избор. Не мога да си представя да работя нещо друго. В началото, когато трябваше да вляза в ковид отделение в целите тези скафандри, беше много странно. Тогава се запитах защо и трябва ли да го правя след като много хора, отказват да го направят. Направих го, защото в началото имаше шепа хора, защото не знаеха какво се случва, говореха се страшни неща. Никога не съм си мислила, че ще работя в тези скафандри и ще влизаш в някаква зараза, в която ще умреш едва ли не и ти. Въпреки това го направих. И видях хора, които имат нужда от помощ, която можеш да предложиш, която правиш и не се сравнява с нищо – нито със заплатата, където и да отида. Тук може би е разковничето – това, което получаваш е повече от хората! Никой няма да ти плати нито здравето, нито безсънието, нито нервите. Теб те няма в къщи и децата си растат без теб. Но си заслужава, определено си заслужава. И въпреки всичко не мога да си представя да не го правя”, категорична е д-р Даря Първанова. Допълва я и д-р Стояновски: Надеждата и благодарността в очите на пациентите, които виждаш е може би истинската отплата за труда ни. Кратко споделя, че от години е в България, където среща и съпругата си д-р Десислава Кръстева-Стояновска, която също работи в свищовската болница.
„Изключително се гордея с тези лекари и работата им. Моята идея като започнах работа бе, да възвърнем доверието на нашите съграждани, да се лекуват в болницата и мисля, че това вече става факт. След толкова време най-добрата оценка е на пациента, който излезе излекуван. Всички ние имаме обратна връзка с всички – и удовлетворението е невероятно като видите благодарността на хора, дошли на контролен преглед. Когато сте ги виждали с кислород и знаете колко време сте ги лекували и са лежали тук. Защо трябва да са спокойни хората – ето първа смяна си тръгва и застъпва втора смяна. Благодарен съм и на всички останали свищовски медици в отделението и в другите отделения, но без тях сме за никъде. Официално им благодаря, че са тук и част от екипа”, казва в заключение Илиян Венков.
В началото, преди повече от година, е имало страх при лечението на пациенти с Ковид-19, споделиха пред Актуално Свищов осем от медицинските сестри, които денонощно работят в специализираното отделение в МБАЛ-Свищов.
Наталия Василева, Гинка Петрова, Даниела Радева, Даниела Симеонова, Лидия Македонска – главна сестра, Милена Колонкина – старша сестра, Антония Данаилова и София Петкова – са осем от сестрите, които вече година и повече работят в Ковид отделението /на снимката/. Страхът е бил не толкова за тяхното здраве – признават, че повечето от тях са преболедували вирусната инфекция, а за близките им… Още три са сестрите, които ежедневно работят в отделението, давайки по 12-часови дежурства – Албена Николова, Елка Кърчева и Красимира Караджова.
Тази година, във времето на четвъртата вълна, се чувстват по-спокойни и по-уверени. Категорични са, че в момента работят много по-безпроблемно – има необходимите медикаменти и специалисти, а и уроците от преди година. Помагат им и доброволците-студенти по медицина.
„Това, което преживяхме в края на миналата и началото на тази година е причината да сме по-спокойни и по-уверени. Задължително е и спазването на всички мерки”, коментират дамите.
Нито една от тях не е помисляла и да напусне работа, защото са полагали клетва да помагат на болните хора. Дори са били насърчавани от родителите си, да ходят на работа, защото има нужда от тях.
Съветват всички, които все още не са се ваксинирали да го направят. Според тях това е един от начините да бъде спасен живот. Съветват, да бъдат спазвани и всички мерки колкото досадни да ни се струват…
Голямата им болка и притеснение е, че техния брой е малък. По думите им са необходими поне още толкова сестри, особено при влошаване на ситуацията…
Проблем е наистина броя на сестрите, признава Илиян Венков, управител на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович”. Прави се всичко възможно той да бъде разрешен – водят се разговори за привличане на още сестри не само в Ковид отделението на здравното заведение. Управителят е уверен, че сестри ще бъдат намерени. Една от причините за неговия оптимизъм е, че през последната година заплатата на сестрите е увеличена на четири пъти и от 750 е достигнала 950 лева.
„Искам да изкажа благодарност към сестрите, които са част от хората на първа линия в борбата с болестта. Те са хората, които с грижите си по обслужване, лечение и обгрижване са в постоянен контакт с болните от Ковид-19. Тези жени са безценни за болницата и са в основата на лечението, което провеждаме в Ковид отделението”, коментира още управителят Илиян Венков.