Георги Миланов: Децата никога да не спират да вярват, да се трудят! Футболът да им е начин на живот

Футболистът Георги Миланов бе гост днес на ДЮШ Академик. За впечатленията си от срещите и други въпроси в интервю за Актуално Свищов.
– Господин Миланов, добре дошли в Свищов! Не сте за първи път тук се видя по посрещането Ви, как намирате града и обстановката в него?
– Приятно е, когато виждам събрани деца на едно място, които ти се възхищават. Свищов е близко до моя роден град, идвал съм много пъти тук. Играл съм срещу тях, когато съм бил юноша в Литекс и в моя град Левски също срещу тях. Имам познати. Намирам града за много по-различен отпреди – тогава имаше много повече терени, като цяло бяха в много по-добро състояние. Спомням си и един турнир тук „Юлиян Манзаров” преди повече от 15 години – и хотелът работеше, абсолютно всичко. Сега е малко по-различно. Такива са времената и в по-малките градове не се инвестират, а в по-големите. Надявам се скоро, имам такава информация, да се инвестират солидна сума пари и нещата да се подобрят. Иначе е хубаво, когато има толкова много деца и искат да се развиват.
– Кое Ви мотивира да приемете поканата на Академик и да прекарате един след обяд с децата на Школата?
– Аз по покана на един мой приятел – Емо Перушанов. От доста време ми каза за това събитие. Аз съм човек, който откликва, когато става въпрос за деца, за школи, особено, когато е близко до моя роден град.-Аз съм израснал в този район и знам колко е трудно за всички и беше наистина удоволствие да се срещна с тези деца и да ме заредят с положителна енергия. Имам по-голяма почивка и с удоволствие дойдох.
– Можете ли да направите паралел с децата днес, които видяхте и Вашето детство?
– Децата са много сладки. Сега имат малко по-добри условия. Имат много хубаво игрище. Много школи вече имат такива игрища. Полагат се много усилия футбола да се възвърне по най-добрия начин. Преди 15 години, когато бях на 10 години се тренираше при много по-лоши условия, но тогава са били такива времената, но пак сме успявали. Надявам се тези млади момчета, които видях днес също да успеят и да се докоснат до футбол от най-високо ниво.
– Мислите ли, че от малки градове като Свищов, Левски е възможно да излезе следващия Стоичков и въобще футболистите от 1994 година?
– Разбира се, че е възможно! И вероятността да излезе футболист от по-малък град, когато трябва да се бориш. Аз съм жив пример – с брат сме започнали да тренираме от много малка възраст и не сме имали такива условия, както в големите градове. С много труд, със старание, с характер, с воля, когато се бориш за нещо винаги го постигаш. Предпочитам такива деца да успяват и то такива деца успяват, когато родителите им не са заможни и знаят, че няма откъде и те сами се мотивират.
– Как според Вас трябва да се работи с школите, с децата?
– Това е изключително широк въпрос. Примерът, по който аз съм работил – в Литекс, когато се направи нещо много сериозно с много добра организация, с изключителни треньори на много високо ниво и имаше една стратегия, която се приложи и излязоха много големи футболисти от Литекс. Друга школа по мое време на Левски и на Нефтохимик. И трите школи се биехме за първите места и оттам излязоха най-добрите футболисти.Трябва да се работи изключително правилно с децата.
– А имате ли наблюдения как се работи в школата на Левски?
– Да, тук съм от година и малко и имам наблюдения. Доста от децата се дава да тренират с нас – на 15- 16-годишна възраст, идват при нас мъжете. Има много добри, технични футболисти. Но разликата е огромна като физика и върху това може би трябва да се наблегне като цяло. И не само в Левски, а във всяка една школа в България и да се дава път наистина на младите.
– Били сте дълги години в чужбина, огромна ли е разликата между българските клубове и чуждестранните отбори?
– Ако сравнявам ЦСКА Москва, в който прекарах най-хубавите си години – играх в Шампионска лига и шампион станах на Русия. Има, има разлика в самата динамика, самото темпо, играчите са на много по-високо ниво. В тази среда влизаш и не трябва да се предаваш. Има огромна разлика и е видно за всички. Но има вече отбори в България, в които се работи много правилно и се надявам българските отбори да имат още по-добри мачове в Европа и да се утвърждават.
– Какво му липсва на българския футбол да си възвърне старата слава?
– Доста неща му липсват. Не съм човекът, който да ги казва. Аз съм човек, който има престой от осем години в чужбина от година и нещо се върнах. Виждам неща, които не ми харесват, но не искам да ги споменавам. Надявам се нещата да се променят, да се работи повече за детско-юношеския футбол. И като цяло националния отбор страда от това – там трябва да се викат най-подготвените футболисти, в най-добрата форма, а не го виждам и това. И България има изключително много агенти, които пречат на развитието на българския футбол и на децата. – Надявам се тези неща да се изкоренят и да се работи единствено за интересите на българския футбол.
– Прогнозата Ви за мача България – Гибралтар?
– Нашият отбор е изключително млад. Пожелавам успех, надявам се да победим, в което не се и съмнявам. Направихме грешна стъпка там, което беше изключително тежко за целия български футбол и сега се надявам тези млади момчета да поправят тази грешка, която допуснахме преди.
– Какви са целите Ви в Левски и на Левски с треньора Станимир Стоилов?
– Целите като клуб са изключително високи. В момента отборът върви изключително добре, гледаме финансово да се стабилизира клуба. Игрово вече показа много по-добри игри. Ние сме най-младия отбор в А група и е нормално да има някои по-слаби мачове и загуби от неопитност. Но в момента мисля, че се работи изключително правилно и до една-две години Левски ще се върне още по силен, мисля аз. И се надявам да се решат един по един тези проблеми в близко време, които пречат в момента Левски да е на още едно ниво, в което сме в момента.
– Вашият съвет към тези деца, с които днес се срещнахте?
– Моят съвет винаги е никога да не спират да вярват, да се трудят, футболът да им е начин на живот. Винаги, когато могат да са по площадките, на терените. Никога, независимо от времето. Помня как аз съм минал – при какви жеги, обичал съм футбола, топката. Когато живееш с футбола, когато се трудиш и искаш няма как да не успееш. Това е моят съвет – да се трудят и да дадат всичко от себе си.
– Пожеланията Ви към всички фенове дошли да Ви видят днес?
– Имаше много хора и искам да им благодаря за отделеното време. Наистина бях много щастлив да се срещна с толкова много деца от три годишна възраст до 10-12-годишна възраст, видях и техните родители. Видях едни много добри и възпитани деца, които наистина се радваха от моята поява. Пожелавам им да са здрави и щастливи. Вярвам, че в близко бъдеще Академик ще има деца, с които да може да се гордее.
Александър ШАБОВ