Генчо Генчев: През годините „Фолклорен извор” се нареди до Събора в Копривщица по престиж и значение

От 3 до 7 август след две години прекъсване е 10-то издание на фестивала „Фолклорен извор”. По този повод Актуално Свищов разговаря с д-р Генчо Генчев, който е негов инициатор…
– Господин Генчев, как се стигна до първото издание на фестивала „Фолклорен извор”?
– Връщате ме много назад. Знаете, че от малък се занимавам с фолклор – танцувал съм в Ансамбъл „Ловеч” и в Северняшкия ансамбъл. През 2000/01 година кандидатствах в Държавния ансамбъл „Филип Кутев” за солист-танцьор. Поради една или друга причина се оттеглих, започнах работа в местното читалище – идеята бе да го възродя, да съживя с хората около мен българските фолклорни традиции, всичко каквото подхожда на една такава институция. Там имаше една даденост от годините, но занемарена с времето – изоставеното лятно кино. Оттам тръгна идеята, първо я представих на покойния Ганчо Ламбев, почетен гражданин на Свищов, да направим нещо, да използваме това богатство, тази материална база, които малко читалища притежават. Така се роди първоначално идеята за регионален събор, но ние прескочихме местния – общинския етап и тръгнахме към национален форум.
Споделих идеята и с народната певица Гуна Иванова, с която имам добри контакти, която също застана твърдо зад тази идея. Даде ни увереност, че каквото може ще ни помогне. Така тръгнахме към организирането на първия фолклорен фестивал в село Царевец.
– От дистанцията на времето какво помните за това първо издание на фестивала?
– Беше труден изпит за самите нас с какво се нагърбваме и с какво се захванахме. Най-интересното, което и не очаквахме, че за първо издание се даде сериозна заявка, че този фестивал има своето бъдеще. Получи се невероятно силно първо издание – него го помня, от останалите са ми останали отделни моменти. Първото издание на фестивала няма как да забравя – препълнената лятна сцена на Царевец, многобройните участници и веселието, което се получи на сцената под песните на Гуна Иванова. Голяма еуфория беше – това ни даде голям заряд на читалището и така тръгнахме да развием този културен продукт…
– Какво имате предвид с това понятие?
– Защо го наричам „културен продукт”? Защото носи след себе си преди всичко много контакти с българския фолклор и с много хора от различни краища на страната. Целта ни бе фестивалът да се развива в положителна посока, прецизирахме всеки един детайл – от самото участие до изпълнението. Аз съм бил по много от сцените на България и съм виждал как не трябва да бъде проведен един фестивал или недостатъците на организаторите, където сме били. Всичко това събрано ние се опитахме, да направим така че всеки един изпълнител, да се чувства специален като дойде на фестивала и в Царевец и в Свищов.
Някои от тези групи, които излязоха на „Фолклорен извор” за първи път видяха Свищов, запознаха се с неговите забележителности. Това е един устойчив културен продукт за развитието на културния туризъм в нашата община. С времето натрупахме и самочувствие и опит. Особено след като читалището спечели наградата на Националната платформа „Агора” за инициатива на 2010/11 година – именно възстановяването на това лятно кино и превръщането му във фестивална сцена. Място за общуване с българския фолклор.
– Друго, което помните от тези първи години?
– Получихме и критики от част от местното население, че събитието е много мащабно, много помпозно и се харчат много пари за това нещо. Още тогава казах, може би пророчески, че „ще дойде време, когато този фестивал ще даде своята добавена стойност и всичко, което се инвестира в него ще се възвърне в пъти”. И това не закъсня – 2014 година кандидатствахме по Програма „Интеррег България – Румъния” и създадохме Центъра за култура, образование и отдих, на мястото на старото училище, което заживя нов живот. Именно там се дава възможност за среща с различните състави. Трябваше да стартират дейностите през 2020 година, но заради пандемията спря. Радостно е, че част от дейностите ще се възобновят.
Тук искам да вмъкна, че много бързо бяхме припознати от национални средства за масова информация – партньори ни станаха Българска национална телевизия, Българско национално радио от самото начало. След това и други частни телевизии проявиха интерес, защото видяха, че това е един много добър проект, един много качествен фестивал с авторитетно жури…
– Кои бяха членове на журито през тези години?
– Поканихме доста известни лица, които през годините са дали основата на българския фолклор, на българските танци. Димитър Манов, хореограф, който е оставил дълбока диря и танци след себе си. Знаменитата дъщеря на професор Филип Кутев Елена Кутева стана част от журито. Присъедини се после и Даниел Спасов. И не на последно място председателят, който пое първото издание и повярва в нашата кауза – Юлия Цанкова, един изключителен професионалист, един изключителен фолклорист, познаващ в дълбочина темата на българския фолклор.
От 2014/15 година към нас се присъедини и Световната асоциация по фолклор ЦИОФ, която организира фестивали по целия свят. Те ни потърсиха, защото видяха, че това е много качествен фестивал, с много добри изпълнители, с колективи, които са много добре подготвени. Те се присъединиха към нас и така фестивала от национален прерасна в международен. Така започнаха да пристигат групи, които ЦИОФ е класирало в техните държави като представителни ансамбли и знаете, че през годините назад минаха много атрактивни състави. И тази година няма да липсват – ще има състави от Грузия, Мексико, Македония и Румъния. Тя е част и по дейностите по проекта, който реализираме…
– В тази връзка, в рамките на това начинание какво предстои?
– В рамките на седем дни ще запознаем румънските партньори с бита, фолклора на местното население. След това наши състави ще отидат в Румъния ще се запознаят с техния бит, фолклор и обичаи. След това всеки партньор да търси друг партньор и така всяка година да увеличаваме партньорите, които да идват тук и да се обучават. Накрая, 2026 година, да се получи един голям интернационален фестивал със състави от целия свят, които да пристигнат в Царевец и да представят своето изкуство. Но с уточнението, че трябва да са научили българското изкуство – да пеят на български и играят под звуците на български танци, да месят български хлябове и приготвят традиционни наши ястия. Едно наистина голямо предизвикателство ни предстои. Същевременно този проект даде възможност за разкриване на работни места, да извършва стопанска дейност като не разпределя печалба, а всички приходи, които идват са за реализиране целите на проекта.
Не спираме до тук да развиваме фестивала, търсим винаги нови възможности. За тази година бяхме планирали, но пандемията отново обърка, заедно с ЦИОФ бяхме планирали да се състои в България първата фолклорна олимпиада – най-добре подготвени колективи, които имат голяма стойност. Пандемията провали това, но се надявам догодина всичко да е наред и да осъществим тази първа фолклорна олимпиада.
Радостно е, че с всяка изминала година много хора и институции повярваха в нас, присъединяват се към Организационния комитет. Тази година се присъедини и Националния комитет на ЮНЕСКО и клуб ЮНЕСКО. По този начин и те го припознаха като един устойчив фестивал, на който могат да записват и издирват живите човешки съкровища на България. Това са едни от основните цели на ЮНЕСКО, което е доказателство, че вървим в правилната посока. Фестивали в България има много, но много са малко фестивалите, които могат да предложат и качество на сцената…
– Споменахте, че е имало недоволство при първото издание за парите. Финансирането, организацията на фестивала се осъществява чрез спомоществователи, колко струва едно издание?
– Всеки приказваше 50 – 100 – 200 хиляди лева – няма такова нещо! Основният организатор е Читалището, сдружението „Фолклорен извор”, което се създаде следващата година. Основен спонсор от началото до този момент е ППОК „Изгрев 93”, която поема по-голяма част от финансирането. В годините назад като се върна Общината даваше малко средства за провеждането на фестивала. Средствата идваха от спонсори и дарения – от много приятели, много партньори, които се присъединяваха към организацията, много фирми… Капка по капка се събираше необходимата сума за нужния бюджет. Спокойно мога да заявя, че не сме харчили повече от 30 хиляди лева на фестивално издание.
– В края на нашия разговор, споменете имена на участници, които са тръгнали от сцената на „Фолклорен извор” и това е било начало на техния творчески път?
– Нашумя много известната Петя Панева, която 2016 или 2017 година получи най-голямото отличие в кариерата си получи на „Фолклорен извор”, ставайки откритието на фестивала в категория „индивидуално изпълнение”. Оттук специалистите по музика забелязаха, че в нея има изключителен талант и се оказаха прави. Също от сцената на фестивала, не познавахме това момче, то вече стана млад мъж – Донко Марков, който следващата година спечели „Пирин фолк” при децата стана лауреат. Теодора Славова, която записа няколко дуетни песни с народната певица Цветелина. Стефан Печикамъков, който е един изключителен педагог, след фестивала успя да създаде собствен народен оркестър „Потомци”, с който се прославя вече в цялата страна.
Как да обобщя – големите победители, които са ставали призьори или спечелили големи награди вече имат самочувствие. Първият ни лауреат бе „Капанците” от град Опака – оттогава тяхното развитие на този състав за капански песни и обичаи жъне само успехи, защото те повярваха, че могат да създадат един много добър културен продукт, който да представят успешно не само в България. Те имат вече и турнета в Турция, Гърция, Украйна, Румъния, Франция…
– В тази връзка какво искате още да допълните?
– Журито ни е много прецизно и винаги са давали много точни оценки на участниците и наградите, които са разпределяни. И самите наши награди нямат аналог сред другите български фестивали. Започвайки от изработката на грамотата като художествено изпълнение, да неговорим за медалите, които с времето ще имат нумизматична стойност. Така например като влезеш в кое да е българско читалище и видиш златния медал от Копривщица – винаги едно читалище като чете в отчетите си какво са спечелили и къде са участвали – Копривщица е емблема на българския фолклор (Бел. на. ред. Националния събор на народното творчество в Копривщица се провежда на пет години от 1965 година Съборът в Копривщица е вписан през 2016 г. в списъка на ЮНЕСКО, като част от Световното нематериално културно наследство – след Бистришките баби (2008 г.), Нестинарството (2009 г.), Чипровските килими (2014 г.), обичаите по Сурва (2015 г.) и носенето на мартеници (2017 г.). Да спечелиш от Копривщица златен медал е голямо постижение! Е, след Копривщица се нареждаме ние! Чел съм отчетни доклади на читалища и веднага след Копривщица, а ако няма издание на първо място са спечелили златен медал от „Фоклорен извор” в село Царевец. Този фестивал докара слава и популярност на нашия град и на община, че тук може да се прави подобен културен форум. Фестивалът увлече много хора след себе си, много доброволци, които очакват всяка година с нетърпение да се включат. Имаме състави и колективи, деца, които израснаха пред очите ни – помним ги като деца, а вече са изградени като народни певици, певци, музиканти. Теодора от Варна, Славея Младенова от Шумен, много са. Едно 60 – 70 състава се връщат всяка година при нас без значение какво са печелили – споделят, че първо тук се записват за участие и след това на друго място.
– В заключение какво ново да очакваме на фестивала?
– За 10-то юбилейно издание медалите са с нова визия, дори по-добри от тези на Копривщица, изработени са в монетния двор. Тази година трите – гласът на фестивала, лауреатът и победителите в автентичен и обработен фолклор големите статуетки са с нова визия, авторска изработка на Адриан Новаков. И много други неща ще има по време на фестивалните дни.
Александър ШАБОВ

Още снимки ТУК