Маймунската шарка произхожда от Африка и е слабо заразна в Европа, но мюнхенската е с европейски патент и е срамно прилепчива. Това пише Светослав Терзиев във вестник „Сега”. Точно от нея Украйна се плаши най-много, защото подозира, че водещите държави в ЕС като Франция, Германия и Италия са склонни да приложат спрямо Русия опита си от Мюнхенското съглашение през 1938 г., което откъсва част от Чехословакия в полза на нацистка Германия. Неговата политическа философия е да се усмири агресорът, като се засити апетитът му с мръвки от чуждо тяло.
Пръв даде тревожен сигнал
френският президент Еманюел Макрон, който в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС. Той избра натоварената с много символи дата 9 май, за да произнесе паметна реч в Европейския парламент в Страсбург при закриването на Конференцията за бъдещето на ЕС. Там каза по повод войната в Украйна: „Когато мирът дойде най-накрая на европейската земя, ще трябва да изградим нови баланси на сигурност и ще трябва заедно никога да не се поддаваме както на изкушението за унижаване, така и на духа за реванш, защото в миналото те вече твърде много опустошиха пътищата на мира“. После добави на пресконференция: „Никога не бива да забравяме, че утре ще трябва да градим мир. Ще трябва да го правим на една маса с Украйна и Русия (…) И това няма да стане нито чрез отхвърляне, нито чрез изключване един от друг, нито дори чрез унижаване.“ Поставянето на жертвата и агресора на една плоскост означаваше да се даде шанс на агресора да избегне унижението, което така или иначе си е спечелил с международната изолация, но би било още по-болезнено при загуба на войната.
Макрон направи препратка към Версайския мирен договор от 1919 г. след Първата световна война, унизил Германия до такава степен, че да търси реванш чрез Втората световна война. Той не препоръча на украинците да отстъпят територии на Русия, но това се подразбираше, защото, за да избегне позора в собствената си страна, Путин трябва да се върне от войната с някаква плячка.
Повече конкретика внесе италианският външен министър Луиджи ди Майо, който на 21 май представи пред ООН
план за мир от четири точки:
1) прекратяване на огъня в Украйна и демилитаризация на фронта под надзора на ООН;
2) преговори за статута на Украйна, която ще влезе в ЕС, но не и в НАТО;
3) двустранно споразумение между Украйна и Русия за Крим и Донбас (като се предлага тези „спорни територии да имат пълна автономия с право да гарантират собствената си сигурност, но оставайки под украински суверенитет“);
4) сключване на многостранно споразумение за мира и сигурността в Европа с цел разоръжаване, контрол на въоръженията и предотвратяване на конфликти.
Третата точка предизвика гняв в Киев, защото постави под въпрос нещо, което би трябвало да е безспорно поне от гледна точка на съюзниците на Украйна:
На кого принадлежат Крим и Донбас?
След като Италия възнамерява да ги хвърли на масата за преговори, очаква да има пазарлък и отстъпки от украинска страна. Още на 22 май украинският президент Володимир Зеленски се обади на италианския премиер Марио Драги да го пита що за дипломатически демарш е това и да му поиска като знак за продължаваща солидарност още военна помощ и допълнителни санкции срещу Русия. А президентският съветник в Киев Михайло Подоляк отхвърли идеята за преговори с Русия по териториални въпроси и добави: „Би било добре, ако европейските и американските елити разбираха, че не трябва да оставяме Русия по средата на пътя, защото по този начин ще засилим реваншистките й настроения. След две-три години те ще бъдат още по-жестоки, още повече ще ни мразят и което е по-лошо, не само нас – Украйна, а и целия западен свят“.
Фактите, които пробиха в публичното пространство, все още са оскъдни, но те са показател, че в невидимата комуникация на високо равнище
тече тежък пазарлък,
който се свежда до две противоречиви позиции. Украйна е убедена, че ще постигне сигурност и гаранция за своята териториална цялост само чрез победа над Русия, а най-силните държави от ЕС Франция, Италия и шикалкавещата от месеци Германия се стремят да избегнат допълнителни главоболия с Москва, като ѝ подхвърлят нещо за сметка на Украйна. Така Путин би приключил без унижение „специалната военна операция“ и би се представил у дома за победител. С празни ръце той не би могъл да се върне, защото би означавало да признае поражение и да сложи край на властта си (и дори нещо повече в личен план).
На 24 май му се притече на помощ и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който заяви на икономическия форум в Давос, че Западът е длъжен на повлияе на Украйна, с цел да възстанови преговорите с Русия, дори ако на Киев му се наложи да направи ред отстъпки. 98-годишният Кисинджър отдавна не заема никакви официални постове, но думата му се чува на най-високо равнище по света. Затова украинският президент Володимир Зеленски реагира остро на следващия ден: „Имам чувството, че за господин Кисинджър годината не е 2022-ра, а 1938-а. И той си е мислел, че говори не с аудиторията в Давос, а в тогавашен Мюнхен“.
България скоро ще се изправи пред нов политически избор
на чия страна да застане:
дали да се нареди до големите сили, които са склонни да търгуват с интересите на Украйна, за да си спестят прекомерни неприятности с Русия, или да подкрепи Украйна заедно с повечето държави от Източна Европа, които се опасяват, че евентуалните компромиси с агресора биха ги изложили на същия риск да станат негова жертва. Като се знае колко неубедителна е досега българската политика в подкрепа на Украйна, може да се очаква, че проруските среди у нас с радост ще се възползват от западната уклончивост. Рефлексът да се приспособяват към позицията на по-силния (Франция, Германия, Италия плюс Русия) ще ги освободи от всякакви колебания.
На връщане от Мюнхен през 1938 г. тогавашният френски министър-председател Едуар Даладие очаквал да бъде освиркан в Париж заради сделката с Хитлер, чиято пропагандна цел е била да се привлече Германия в Обществото на народите и да бъде умиротворена за сметка на Чехословакия. За голяма изненада той бил аплодиран от възторжена тълпа на летище „Бурже“. На придружаващия го дипломат казал тихо: „Какви глупаци! Само да знаеха…“ А по-късно в своите „Мемоари“ пише: „Очаквах да ме замерят с домати, а получих цветя“.
Дипломацията е изкуство на възможното, но ако постига изкуствен мир, отваря вратата за война. Заслепението не помага, а само отлага сблъсъка с грубата действителност, както става в Европа година след Мюнхенския договор. Известен е също като диктат, защото потърпевшата Чехословакия не участва в преговорите с Хитлер, както Украйна не участва в съчиняването на мирен план за нейна сметка.
Снимка: Бундесархив – Посраменият от подписа си френски премиер Едуар Даладие се е курдисал на снимката вляво от Хитлер при сключването на Мюнхенското съглашение на 30 септември 1938 г. До него е британският премиер Невил Чембърлейн. Вдясно от фюрера на снимката е италианският диктатор Бенито Мусолини, а до него е външният министър граф Галеацо Чано (зет на Мусолини). Представители на Чехословакия не са поканени.
Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали. Изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com. Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна правна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.