Фееричните свищовски „плетеници” от ковано желязо

През следосвобожденския период настъпват съществени промени и в архитектурния облик на Свищов. Характерните преди къщи крепости, защитени чрез яки и високи каменни огради (дувари), отстъпват място на нови елегантни „европейски” къщи, обградени и декорирани с ажурни железни решетъчни огради – изящни произведения на изкуството.

Голяма част от тези възхитителни творения са дело на майстора железар Павел Чонов (1865-1942), родом от гр. Карлово. Като участник във войната от 1885 г., за проявена храброст е награждаван с ордени и медали. След войната заминава за Германия да търси препитание. Отначало започва като фурнаджия, а след това работи в голяма железарска работилница, където усвоява тънкостите в железарството и в работата с парни машини. След няколко години поема по Дунава обратния път към родината. Така в началото на 90-те години на ХІХ век той се озовава на международното пристанище Свищов. Тук съдбата му отрежда да се засели и да остане до края на своя живот. Оженва се за младата и красива хазайка, която му ражда 11 деца. Предприемчивият, подготвен и способен майстор открива железарска работилница на „Скелята” около пристанището. Тази работилница се превръща в голямо за времето си железарско предприятие, с европейски инструменти, машини и подготвени работници, с възможности за поемане на сложни и големи поръчки. Така постепенно градът се обновява и украсява с прецизните произведения от ковано желязо в модерен „сецесионен” стил, сътворени от работилницата на Павел Чонов: решетъчната ограда на градската градина и нейната централна западна порта (вечер тя се заключвала); железните парапети и приспособления вътре в сградата на Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”; оградата и железните порти на Държавната търговска гимназия „Димитър Хадживасилев”; огради, врати и балкони на много от „виенските” къщи на заможни свищовски търговци и банкери.

Професор Никола Чонов – внук на майстора Павел Чонов – разказва, че всички детайли на железните огради и порти са ръчна изработка – от ковано желязо. Специалните калъпи за оловните отливки на допълните орнаменти са били донесени от майстора при завръщането му от Германия. Негово дело, на което и днес се възхищаваме, са оградите и портите на красивата къща палат на Мишо Аврамов („Пионерският дом” – сега лятна градина „Роял”). Красивата ограда на бившата „Първа източна банка” (сега „Интернешънъл Асет Банк”) е също дело на този голям майстор. Ние и сега се възхищаваме на тази забележителна красива желязна „плетеница”, запазена в своя оригинален вид, устояла на грабежните набези през годините. Радваме се и на майсторските плетеници на оградата и портата на „Божиновата къща” на ул. „Алеко Констатинов” (срещу училище „Сакелариевич”). Тази „виенска” къща е строена от свищовския предприемач Стефан Иванов по плановете на виенски архитект (вероятно това е Петер Паул Бранг).

Внукът на майстора си спомня, че в работилницата на неговия снажен и красив дядо са изработени и железните огради, врати и балкони на редица големи търговски фамилии в града. Това, впрочем, личи от еднаквия стил („сецесион”) и елементите при оформянето на будещите и днес възхита решетки от ковано желязо.

Любопитна е и една друга оригинална дейност на майстора. Той бил инсталирал в дома си една от първите в града парни бани. На тавана на къщата си майсторът бил поставил голям резервоар от дебела здрава ламарина. За напълването му са докарвали вода с мулета, тъй като не е имало централен водопровод. От тавана се спускала тръба към помещенията на банята. Затоплянето на водата е ставало чрез парно котле, поставено в коридора към банята. Мръсната вода се отвеждала към септична яма в края на двора.

Майсторът железар Павел Чонов е бил много търсен в града и за направената от него изстисквачка на гроздови пращини и пресоването им до суха маса (като пити). И тъй като обикновено лозарите му заплащали услугата в натура, дядото на проф. Н. Чонов винаги е имал в изобилие вино в своите дълбоки мази.

Самородният талант на майстора се проявява и в друга предприемаческа дейност. Като специалист по парните машини, той, заедно със синовете си, обикалял из цялата Свищовска околия със своята парна вършачка, за да помага на селяните при прибирането на зърнената реколта.

Майсторът умира през 1942 г., достигнал до 77-годишна възраст. Свищовци изпращат с многолюдна траурна процесия и военна духова музика своя изтъкнат майстор железар Павел Чонов. Неговите шедьоври, изваяни от ковано желязо, и днес красят забележителните сгради на Свищов, пренасяйки следвъзрожденския дух и майсторство на предишните талантливи и предприемчиви свищовци – към съвременното забързано и жадно за красота поколение.
Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ
Из „Свищов. Културно-исторически забележителности“, 2007, Абагар, Радко Радков, Пети Доневски.