Евгения Генчева: Нове за мен е съдба, а археологията – живот!

 

35-то лято доц. Евгения Генчева е на терен и открива тайните от Римската империя, пазени във военния лагер. Поредна година ученият от Националния архелогически институт с музей при БАН проучва Школата на Първа кохорта на Първи Италийски легион. Доц. Генчева е и организатор и ръководител на екипа български и полски археолози, проучващи римското селище намиращо се край Свищов.

– Какво за Вас е археологията?

– Живот! Цял живот е за мен археологията.

– Как я избрахте?

– Много смешно /смее се/. Никога не съм знаела, че ще ставам археолог, но баща ми /Бел. на автор. Николай Генчев – проф. в СУ „Св. Климент Охридски”, декан на Историческия факултет и ректор на СУ/ каза, че не може да се мотая в Историческия факултет в София и най-добре е да отида да уча нещо сериозно. Тогава нямаше специалност Археология в България и ме прати да следвам археология в Полша. И докато почна да работя, разбрах, че това е, което искам да правя.

– Да разбираме, че се чувствате удовлетворена от избор на професия и реализация?

– Абсолютно. Мисля си, че от нищо друго не бих била удовлетворена.

– А какво научихте от баща си?

– Много неща, може би всичко! В крайна сметка мисля, че върху мен най-голямо влияние е оказал той. И не само професионално – да стана историко-археолог, а и в живота.

 

– 35 години Нове /смее се/, какво е за Вас Нове?

– Съдба! Тук премина целия ми професионален път, бих казала. Аз започнах работа 1982 година и от 1986 година съм тук всеки път. Нове за мен е съдба. Още през първата година имахме много интересни открития. Там се запалих. Иначе не съм смятала, да се занимавам с римската войска и лимеса, но така се случи.

– Откритието, което все още не сте направили, а искате да е факт?

– Трудно е да се каже – точно искам, но много искам накрая на професионалната си кариера – отново някакъв първи век, с някакви ями, както започнах. Първата си година точно това бе –ями пълни с импорти, с много красиви съдове и други такива интересни неща.

– Това ли е най-интересната Ви находка?

– Да, засега. Това е най-интересната ми находка, защото това е един чист Рим. Те не са произведени тук всичките тези неща, а войската ги е донесла, идвайки тук. И наистина са много интересни и най-вече са много красиви.

– Кое е по-страшното за археолозите – иманярите или дивата растителност?

– И двете са еднакво страшни, но иманярите са по-страшни. Растителността все пак се задържа отгоре и не слиза долу. Иманярите унищожават всичко след себе си. За нас не оставя нищо, почти.

– А тук има ли такива тотални щети от иманяри?

– Безвъзвратните загуби не са тук в самия лагер, а около него, където са помощните селища. Там почти навсякъде всичко е буквално изринато от иманярите. Това е така, защото в лагера има определени неща и не са толкова богати, колкото тези в помощните селища.

– Каква е Евгения Генчева извън археология, извън работата, по какъв начин си почива, любимо занимание?

– Много обичам да чета книги. А си почивам като всички хора.

– А любим писател и каква литература четете?

– Всякаква. От най-долнопробни книги до класика. Още в училище бях изчела почти цялата класика, която тогава бе публикувана в България. Сега продължавам, ако излезе нещо интересно продължавам, да си го купувам и чета.

– Преписват на Херодот мисълта, че „Историята учи, че никой не се учи от нея”, а според Вас?

– И според мен никой не се учи от нея, но би трябвало. За съжаление човечеството повтаря едни и същи грешки непрекъснато, какво да правим – хора сме.

Александър ШАБОВ