Елиз Караманлиева мечтае Полски Тръмбеш да стане национален център за тенис на маса

ЕЛИЗ КАРАМАНЛИЕВА ИМА ЗАД ГЪРБА СИ 20 ГОДИНИ СТАЖ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В КАТЕДРА „ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ” КЪМ СТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ В СВИЩОВ.
Председател е втори мандат на секцията по тенис на маса към Асоциацията за университетски спорт у нас. Била е два мандата общински съветник в крайдунавския град и е от изкушените в политиката. Тя е завършила Националната спортна академия в София – бакалавър и магистър. По-късно защитава и докторска степен в Шуменския университет. Завършва и втора педагогическа специалност във Велико Търново – „История и цивилизация“. Открива, че голямата й страст е тенисът на маса, който практикува още от 6-годишна. Идва в Полски Тръмбеш след нелепата и ранна загуба на Емил Йорданов, създател на спортния клуб „Янтра 2012”. Получава лична покана от кмета на общината Георги Чакъров.
Първата поява в Полски Тръмбеш на усмихнатата 42-годишна блондинка е с още три състезателки от Свищов, с които слага началото на женския отбор в града. Още с първото си участие стават шампиони в „А” група – жени. Тази победа прави впечатление на общинския кмет, Елиз е впечатлена от залата за тенис на маса, която е мечта за много други градове, но стои заключена и се ползва само от няколко любители след смъртта на Емо. Женският тим на четирите дами съвсем наскоро отново стана шампион в Държавното първенство в групата сред осем отбора.
Така Елиз попада в Полски Тръмбеш и сега е играещ треньор, а в школата привлича дори първолаци. Мечтае точно Полски Тръмбеш да се превърне в национален център за турнири и подготовка по тенис на маса, защото освен зала градът разполага и с общински хотел, общински басейн и невероятна частна база за отдих до него.
КОЯ ВСЪЩНОСТ Е ДАМАТА С ПРЕКРАСНОТО ИМЕ ЕЛИЗ? Тя казва, че е от много сериозна школа по тенис на маса в родния си град Свищов.
„Родена съм в годината на олимпиадата в Москва – 1980-а. Още от малка съм в залата по тенис на маса, защото това бе най-изявеният спорт в Свищов. Баща ми е бил футболист, а чичо ми е дългогодишен емблематичен треньор по футбол на детско-юношеската школа на „Академик” – Свищов. В такова семейство пътят е ясен. Е, бях се записала за женски футбол при чичо, но не можа да се сформира отбор. В семейството ми всички играят тенис на маса. Тодор, с когото живеем на семейни начала, ме подкрепя изключително много. Той също играе тенис и освен всичко друго, което прави, се шегува, че е играещ шофьор. Дъщеря ми Селен е на 17 г., ученичка. Синът ми Емил е студент IV курс и също играе тенис. Семейството е това, което ме вдъхновява и ми дава сили”, разказва Елиз. И допълва, че в крайна сметка радостта й идва от работата в залата и особено с деца. Вече е успяла да привлече малки хлапета от Полски Тръмбеш, а съвсем наскоро е сформирала нова група от 15 първолаци. Школата по тенис на маса в града през юни ще направи една година. Първите десет деца, с които работи от самото начало, вече са усвоили основните техники. Подготвят се за участие в състезания от националния спортен календар от името на „Янтра 2012”. Те са на възраст от първи до четвърти клас. Целта, която си поставя, е високо спортно майсторство, а не само любителско занимание.
Свързала съм се с треньори от цялата страна, с които коментираме идеята да превърнем града в национален център по тенис на маса. Считам, че имаме прекрасни условия. Това би дало нов тласък за подготовка на деца от цялата страна, което има пряко отношение за формирането им като класни състезатели. Определено е сериозна крачка напред. В България липсват подобни организирани тренировъчни занимания под формата на лагери, където да се канят водещи треньори, спаринг партньори. Водещи европейски центрове отдавна имат тези практики. Локацията ни е чудесна, в централната част на страната. Разполагаме с общински басейн и хотел и разбира се, новоизградената общинска зала за тенис на маса.
В първите месеци дойдох първо да видя каква е обстановката тук, има ли почва този спорт в Полски Тръмбеш. Как ще ме възприемат мен и методиката ми, защото това е изключително труден технически спорт. За да се постигнат резултати, са необходими ежедневни тренировки, които често надвишават и три часа. Сформирах първата група, като се запознах с родителите. Срещнах много мили хора, каквито ражда малкият град. Надявам се децата да са трудолюбиви, защото това е първото и най-важно условие. Работим в години, в които децата са заобиколени от множество лесни развлечения: телефони, таблети. В този смисъл ролята на родителя е централна. Надявам се да оценят инвестициите, които прави Община Полски Тръмбеш и моята огромна любов към този спорт.
Останах! Основната причина е кметът Чакъров. За мен е визионер и повярвайте ми, тук не става въпрос за стандартните похвали. Той каза, че ще има тенис на маса, и осигури всичко необходимо, а това се прави на много малко места у нас. Този кмет работи с размах, има яснота по проблемите и си държи на думата“, заяви още Елиз Караманлиева.
ВСЪЩНОСТ ТЯ ЗАВЪРШВА РЕНОМИРАНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕХНИКУМ В СВИЩОВ, но единствена в класа кандидатства нещо различно от икономика. Записва НСА и тогава се е борила за трите бройки у нас в условията на изключителна конкуренция. Завършва успешно и се реализира в живота с това, което обича да прави. За съжаление, да си треньор у нас, е тежка задача. Липсва национална политика за спорт. Професия треньор не съществува, въпреки че това го пише в дипломата. Така Елиз изкарва доходите си като преподавател по физическо възпитание и спорт.
СОБСТВЕНА МАРКА „ДИНИТЕ НА ТОШКО”, ПОЧИВКА НА СКИ И ЕКСКУРЗИИ
Какво още интересно около Елиз? Семейството налага собствена марка в производството на дини и пъпеши. Тодор Маринчев е дългогодишен земеделски производител, който в зимните месеци може да откриете в залата по тенис на маса. Обработва ниви в селата Хаджидимитрово и Българско Сливово.
НЯМА ДОРИ ТАКСА ЗА УЧАСТИЕ, А ОБЩИНАТА НАСКОРО КУПИ И РОБОТ ЗА ХВЪРЛЯНЕ НА ТОПКИ!
Децата не плащат нищо и са освободени от такси! Клуб „Янтра 2012” участва и с мъжки отбор, който играе във „В” група, жените са в „А” група и сега е време за децата.
„За мен водещи са целите, които съм си поставила.
Освен всичко друго семейството има и бостан от 50 дка с дини, а отскоро и 10 дка череши. Дори са си купили къща на село, където се чувстват по-близо до природата, даваща им спокойствие и уединение. През зимата карат ски, а през лятото предпочитат планината.
Сред най-любопитното в това нестандартно семейство е репутацията на отлични дини, които произвеждат. Заради това създават и своя собствена марка, която се казва „Дините на Тошко”. Той споделя още, че работата в земеделието му доставя удоволствие и е щастлив от факта, че освен традиционните култури, с които се занимават земеделците у нас, отглежда дини, а сега изгражда и черешова градина. Така всички занимания носят радост и усещане за присъствие независимо от изпитанията, които предлага трудният живот в този век.
Нели СУКОВА,
вестник „Борба“