Двете съседни къщи на търговеца Ангел Дрянков

Непосредствено до читалище “Еленка и Кирил Д.Аврамови”, на южната страна на главната улица на града, две съседни “европейски” къщи красят със своя оригинален архитектурен образ търговската улица на Свищов.Това са къщите на Ангел Петров Дрянков – свищовски търговец от края на ХІХ и началото на ХХ век. Той поддържал делови връзки с партньори от Румъния и Австрия през следосвобожденските години на обществен и стопански напредък. Търгувал е със зърнени храни, каменна сол и газ – на свищовската “скеля” (край пристанището) е поддържал три магазина за търговия на едро. Създал е и голямо семейство – имал е три дъщери и двама сина, на които осигурил добро възпитание и образование. Натрупал достатъчно пари, Ангел Дрянков купува хубаво място на главната улица (“Александровска”, сега “Цар Освободител”) и построява през 1895 г. две елегантни съседни сгради – с магазини към улицата и жилищни апартаменти (на горния етаж). На строежите са работили, както се помни в семейството, майстори и работници, които по това време са строили Търговската гимназия по плановете на австрийския архитект Петер Паул Бранг. Поради това тези къщи са ги наричали с основание “виенски” къщи. Помни се още, че дървеният материал за строежа също е доставян от чужбина (от Румъния) – особено качествен и здрав варен чамов материал.

По-малката от двете постройки е западната къща (“Цар Освободител” 16). На приземния етаж тя има два магазина с големи витрини и врати, обградени от “рустикова” мазилка и разграничени чрез едри бели “русти” по ъглите на фасадата и между двата магазина. Фасадата на горния (жилищния) етаж е оформена чрез видими (открити) “рингови” червени тухли. Чрез тези гладки изпечени тухли са оформени както страничните (ъгловите) лизени, така и лизената, разделяща фасадата на две полета. Тази фасада е една от най-интересните и оригинални в града – без аналог в другите “европейски” къщи от този период. Тук също има три лизени: двете ъглови и централната, разделяща фасадата на две равни части. Също без аналог в другите строежи на града е изграждането на лизените. Те са направени чрез открита тухлена зидария, като изпъкналите тухли са подредени така, че да оформят българска народна шевица с християнски символ (кръст) по средата на композицията. Оригинално е оформен и фронтонът над увенчаващия фасадата корниз. Той също е изграден чрез поредица от изпъкнали и прибрани към стената тухли, подредени шахматно, като образуват шевица от свързани кръстове. Подобно са оформени и подпрозоречните полета: чрез изпъкналите тухли се оформя композиция като шевица с каре по средата – типичен елемент на българската народна шевица. Всичко това майсторски е изпълнено чрез червени гладки “рингови” тухли. Този маниер на изпълнение на фасадата на частен дом не се среща в другите строежи в Свищов, не само от онова време.

Акцент на фасадата е елегантният лек ажурен балкон от ковано желязо. Към него води двойка симетрично поставени врати от всяка страна на централната лизена. Единственият акцент тук е декоративният ключов камък, използван като украса обикновено при сводестите врати или прозорци.

Приземният етаж на тази сграда дълго време се използваше за склад на материали, свързани с потребностите на гражданската защита. Още помним остарелите противогазови маски, които събираха праха по занемарената витрина – като ехо от времената на “студената” война.

Източната къща (“Цар Освободител” 18) е по-голямата от двете постройки. Нейната фасада е също богато орнаментирана, с редица елементи, характерни за “барока” и “сецесиона”. Чрез изпъкнала “рустикова” мазилка, фасадата на сградата е разделена на три части: съответно – три магазина на приземния етаж и три полета на жилищния етаж. Двете странични полета на етажа са ограничени чрез раздвижени “русти”, а централната част на фасадата – чрез класически пиластри с красиви римско-коринтски капители и канелюли. В тази централна част на фасадата са и двете балконски врати, над които са поставени красиви гирлянди от флорална композиция. Такава украса има и над прозорците от двете страни на централната част на фасадата. Над увенчаващия лек корниз е изграден фронтон без допълнителна украса. Подпрозоречните полета са оформени като касета с леки геометрични елементи.

Входът на източната постройка е откъм северната страна по стръмно възкачващия се наклон на терена. Тук фасадата е също изградена в духа на “виенските” къщи, характерни за Свищов: централната част е оформена чрез лек ризалит, обрамчен от стройни лизени, увенчани от елегантен корниз, над прозорците са поставени корнизи, а под тях – геометрична изчистена касета, без допълнителна украса.

Архитектурните елементи, които описахме, показват, че двете къщи на Дрянкови са от поредицата паметници на културата в Свищов, показващи европейското влияние върху архитектурата на нашия град.

Източната къща дълго време се използваше за клуб на БЗНС (приземния етаж) и за канцелария на тази организация. Но по-старите свищовци си спомнят, че в източния дюкян на първия етаж преди години е била известната книжарница на Козарев. Много често, при хубаво време, на балкона на източната къща може да се види седнал на стола побелял, но не толкова стар свищовец (Спиридон – “Пирито”, внук на Ангел Дрянков), който замечтано следи от високо щъкането на новите свищовци по главната улица на града и профучаващите с пълна скорост съвременни мощни автомобили.

Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ
Из „Свищов. Културно-исторически забележителности“, 2007, Абагар, Радко Радков, Пети Доневски.