Две съседни къщи, вплетени в „шекспировска“ история

На закътаната до площад “Свобода” улица в старата “Попгеоргиева махала” два съседни двора и две големи ветхи къщи са се вкопчили в баира. На тихата днес улица многократно са променяли названията след Освобождението: “Гурковска”, “Силистра, “Маршал Толбухин”, а сега – “Никола Петков”. Тези домове като че ли излъчват тиха тъга с полъх на вековна история, на кипящ в миналото живот, раздиран от житейски драми.

Едната къща (ул. “Н. Петков” №6) е била на Димитър Атанасов Шейтанов, а другата (№4) – на Димитър Караначев – видни свищовци, заможни търговци и общественици.

Димитър А. Шейтанов (едър, рус, представителен мъж) приема фамилното име на вуйчо си Генко Аврамов и така става известен като Димитър Атанасов Аврамов. Това име е отбелязано и върху плочата над входната врата на двукатата каменна съща: “Къща Д.А.Авраамовича почната в лето 1862 април 30” (фамилията “Авраамович” е написана с двойно “а”). Това е домът на родителите (Димитър и Бушка – руса, пълна жена) на големия свищовски благодетел Кирил Д. Аврамов, в която той живее до края на своя недълъг земен път. След неговата смърт къщата била закупена от Христо Мурдаров (по сведения от д-р М. Тошева), а през 1939 г. тя става собственост на Асен Ценов Цанков. Сега тук живее неговата дъщеря д-р Мария Тошева – изследовател и съхранител на свищовската родова памет.

Кирил Д. Аврамов – единствен син на заможните си родители – е роден на 10 февруари 1850 г. Прекарва безгрижно и охолно детство в приятни учебни занимания и буйни игри из махалата. Чест спътник в игрите му е момиченце от съседния двор – Еленка, израснала сред гълчавата на многолюдното семейство на Караначеви (четири сестри и трима братя). Това другаруване изглежда оставя трайни следи в сърцата им и слага съдбоносен отпечатък върху житейския им път. Дори бащата на Кирил често се обръщал към малката Еленка със закачливото “снахо”…(Сава Велевъ, “Златна книга…”, 1907 г. с. 283). Когато бащата умира, Кирил е едва 15-16 годишен. Поема върху плещите си бащината търговия – соларството, твърде доходоносно за онова време. Кирил бързо натрупва голямо богатство – бил е предприемчив и вещ в търговските дела и пестелив – “пари в заем не давал и поръчител по заеми не ставал”. Имал е чуждестранни търговски партньори, владеел е румънски и френски език.

Когато Кирил станал на 25 години, необяснимо защо, вместо на някогашната си другарка от детските игри, предопределена за него от съдбата, той предлага годежен пръстен на друга свищовска госпожица от заможен род – С. К-ва (Сава Велевъ, с.284). Дори заедно предприемат традиционното за свищовските големци годежно пътешествие до Букурещ за закупуване потреби за предстоящата сватба. Необяснимо обаче остава решението му да развали годежа, веднага щом се върнали в Свищов. Според една мълва, покойният му баща се явил в съня му и го упрекнал за измяната спрямо определената му от съдбата девойка от детските им игри. Други стари свищовци са предпочитали да мълчат по този трагичен случай. Развалянето на годежа обаче има тежки, трагични последици (гибелта на С.К.). Тази драма оставя трайна следа в душата на Кирил – следват години на сърдечни мъки и угризения, на разгулен живот. Едва към 1879 г. Кирил се връща към нормален живот, преодолял предишните кошмари. Тогава прави следващата съдбовна крачка – сгодява се и се оженва за своята съседка Елена Караначева – другарката му от безгрижните детски години. Бащата на Еленка – Димитър Караначев – и майка й – Малтица Стойканова – имат 7 деца (по данни на д-р Мария Тошева): Екатерина (Тица) – майка на Василка Ат .Бурова; Еленка; Невянка; Олга; Станимир (Мирьо); Станислав (Слави) – богат търговец и общественик, живял в тази къща до последните си дни; и най-малкият – Александър (Сашо) Караначев – който се жени за Мара Карл Милде (Киро Абаджиева). През 1948 г. при Слави Караначев идват да живеят внуците на сестра му Екатерина – Цоньо и Димитър Ат. Бурови със семействата си. След смъртта на Цоньо Буров, къщата остава на съпругата му Анастасия Бурова. Домът на Караначеви е известен и с това, че през бурните следосвобожденски години тук е гостувал Драган Цанков, докато Славейков и Каравелов са гостували на Кирил Аврамов.

След сватбата на Еленка и Кирил започват щастливите години на спокоен семеен живот. Еленка е сърдечна и добродушна съпруга, предана и грижовна към съпруг и неговата стара майка. След смъртта на Кириловата майка, Еленка започва да боледува. Въпреки големите грижи, които Кирил полага за нейното лекуване, нейният житейски път прекъсва във Виена, където е била на лечение (януари 1901 г.). Смъртта на любимата съпруга се отразява тежко и фатално – Кирил започва да линее, огромна тъга разяжда отслабналия му организъм, парализира се и умира само три месеца, след като е изразил волята си да дари на Свищовската градска община 200 000 златни лева за увековечаване паметта на своята непрежалима съпруга – чрез построяването на театър и читалище в Свищов (по проектите на виенския архитект Петер Паул Бранг). Полага се и основният камък (1904). Красивата страда е построена през 1906-1907 г. от известните архитекти Киро Маричков и Георги Фингов (Архитект. алманах “България 1900”, с.178), тъй като се предприема корекции в първоначалната идея с цел да се създаде “заведение-кафе”, пряко свързано с театралния (и танцувален) салон. Независимо от това, може да се приеме, че волята на дарителя е осъществена, тъй като той допуска в самото завещание, че планът може да се изпълни “с някои съкращения или изменения, които се намерят за нужни да станат, за да може да се построи и само с подарената сума…” Така свищовци изпълняват своя дълг и увековечават имената на големите дарители Еленка и Кирил Д. Аврамови, вплели своята драматична съдба (достойна за Шекспировото перо) в богатата духовна история на нашия град.
Свищов, ноември 2006 г.
Радко Василев РАДКОВ