Двама римски императори и най-голямата колекция геми пази музеят

Няколкостотин броя са включените експонати в археологическата сбирка при Исторически музей – Свищов. Фондът е в пъти по-голям обаче…
Археологическата експозиция е тематична и е посветена изцяло на Нове. Древното селище край Свищов е най-добре проученият римски военен лагер на територията на България и в същото време е и най-добре запазен, което го прави изключително ценен за специалистите.
Археологическата експозиция е създадена през 1996 година. Това е станало по инициатива не тогавашвия уредник археолог Иван Драганчев. Преди това помещенията на днешната експозиция са били склад на музея край Дунав, където са се събирали находките от българо-полската експедиция, проучваща Нове, разказва пред Актуално Свищов д-р Марин Маринов, уредник отдел „Археология”.
Уникални артефакти от римския град Нове могат да се видят и в двора на ИМ-Свищов. Началото на сбирката е предоставена преди десетилетия от първия директор на музея Стефан Стефанов.
Каменните плочи са откривани през годините извън крепостните стени на римското военно селище и античен град, разказва археологът д-р Марин Маринов. Част от тях впечатлятав с изключителните си детайли. Най-внушителната находка е каменен погребален сакофаг, открит през 60-те години на миналия век при оран на нива землището на Вардим. Находките могат да се видят в лапидариума на музея, който естествено се вписва в отлично подържания двор.
Свастика на 2000 години е един от непознатите експонати на музея. Археологическата находка е от римския град Нове, намиращ се на 4 километра от дунавския град. Старината е един от ценните експонати на археологическата сбирка при музея в Свищов, чийто фонд пази над 11 хиляди единици.
Свастиките, или пречупените кръстове, изложени в археологическата експозиция на Историческия музей в Свищов, са всъщност фибули, изключително разпространен накит от късноримската епоха. Тяхното носене идва като варварска мода, но се разпространява масово и сред римската войска.
Свищовското златно тракийско съкровище е другата ценност на свищовския музей. Уникалната находка е от късната бронзова епоха 2000 – 1500 г. пр. Хр. и бе открита преди няколко години от Росен Тодоров и дарена на Историческия музей в Свищов. Накитите от благородния метал са торква, гривна и апликация и тежат общо 250 грама. Част от съкровището са и бронзова брадва, оръдие на труда, също от бронз, и гърнето, в което е намерено съкровището. То е било напълно възстановено от специалисти от БАН.
Други са обаче ценните експонати в археологическата експозиция край Дунав. Това са две глави на римски императори открити във вила извън градските стени през 70-те години на миналия век. Техен откривател е доц. Мария Чичикова, почетен гражданин на Свищов, която в края на 2021 година почина на 96 години. Не се знае кои са императорите, но те са част от паметници – два пъти по-големи от човешки ръст. Находките са от първата половина на трети век. Маринов е категоричен, че подобни открития няма в България, а са много малко и въобще в рамките на Римската империя…
Другата уникална старина, която пази архологическата сбирка е колекция от геми и камеи. По-голяма колекция от свищовската пази Националния археологически институт с музей – БАН. Част от експонатите там са обаче открити именно край Свищов, в Нове. Гемите са украшения – камък за пръстен от полускъпоценен материал или стъкло. Камеите са украшения с релефни изображения върху стъкло или полускъпоценни камъни.
Пазител на всичките тези старини от 2008 година е Марин Маринов. Възпитаник на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” той преди две години успешно защити докторат в Историческия факултет на университета в старата столица.
През 2008 година Маринов провежда и първата си самостоятелна археологическа експедиция. Вярва, че скоро ще има възможност да продължи проучванията си и във вила извънградските стени, която изследва последните пет години. Определя две свои открития през годините като ценни и от обекта, който проучва. Хъпного е бронзово украшение във формата на едноглав орел. Втората находка е дръжка от амфора със зехтин с печат на Епонимен, магистрат от Пергам.
Александър ШАБОВ