Два месеца преди изборите: Кметската сергия е пуста, няма кандидати, да не говорим за програми…

ПП и ДБ отнесоха доста хули относно кандидат-кмета си в София, обаче едно нещо не може да им се отрече – вече са издигнали човек. Защото кандидатите в страната се броят на пръсти. На сергията е пусто. И въобще не иде реч само за ПП и ДБ. Кметски избори без кандидати за кмет – такава е ситуацията два месеца по-рано. Това пише Диян Божидаров във вестник Сега.

Единствено в Пазарджик надпреварата е придобила нормални за периода контури (състезават се настоящият кмет Тодор Попов, Петър Куленски от ПП, областният управител от времето на Радев Трендафил Величков, общинският съветник Чавдар Чавдаров; най-вероятно и достигнатият балотаж преди 4 години Благо Солов).

Другото е нищо

В София (освен Васил Терзиев), Ваня Григорова е полуиздигната, Вили Лилков на 90%. В Пловдив, Варна, Русе няма кандидати, по 1 са в Бургас (Константин Бачийски, ПП) и Стара Загора (председателят на общинския съвет Мария Динева, „Народен съюз“). На още 2-3 места ПП каза име, настоящият кмет се е самообявил, или бившият областен управител… Такова е положението в 265 общини. Говорейки за партии обаче, следва да се отчете

едно голямо изключение

Налице е формация, която още от пролетта официално обяви кандидати; и вече ги има в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Шумен, Кюстендил… – „Възраждане“. Издигането на кандидати тогава, когато му е времето, популяризирането им, а също и на приоритети от националистическата формация – срещу тоталната липса при останалите – това до момента е най-ярката черта в партийната конкуренция за местния вот.

Понеже все пак в медиите валят имена, е нужно да се направи уточнение: личното желание или номинация от структури не значат издигане; в следващите седмици на едни места

ще изпадат фигури, другаде – ще се роят

В БСП например общинските конференции нямат значение, на финала Нинова драска с големия молив. Бойко Борисов пък ще съобрази с взаимоотношенията в „сглобката“. Така някъде може да видим двама кандидати на БСП (както Варна 2019 г.), или пък ГЕРБ да не се натегне тук-там в името на коалиционната заедност (Пазарджик, Добрич 2015 г.). С една дума – два месеца преди вота, когато всичко следваше да е ясно, нищо не е ясно.

Това не е нова ситуация, разбира се. Стара практика е час преди финала на регистрацията водеща партия да не знае кого ще регистрира в съответната община. Хаосът при листите е винаги още по-драматичен. Играят личностни взаимоотношения, олигархии, пари… Но сегашното положение е интересно в два контекста. Първо,

уж на терена имаме нещо ново, промяна някаква

И нейните формации щяха да правят нещата честно, прозрачни, културно – в името на гражданите. Не стана. Вторият момент е вече споменатият – стройният партиен живот на намиращата се в подем „Възраждане“ се неглижира от конкурентите, а и политическите наблюдатели. Няма да е чудно, ако накрая настане всеобща изненада за нещо, което се е развивало пред очите на всички.

Но чисто партийните проблеми, сметки или тегоби на отделните кандидати са малкият проблем в картината. Големият е, че не остава време за същинската част от кампанията (каквато би следвало да е) – предизборните програми.

Една програма следва да се представи, дискутира,

нещо от отпадне, друго да се добави… – в диалог със симпатизантите и по-широкия обществен кръг. Кога точно ще се случи без кандидати?! Отделно, и по самите претенденти следва да се работи (реалност, образ, минало…), защото хората винаги имат въпроси – и за това няма време. Всичко това не значи, че изборите няма да излъчат триумфални победители и вечно „ограбените от мафията“ неудачници. Ще има, разбира се

„у!, а! долу!, горе!“ –

лумпенизираните агитки ще си крещят. Но отново ще е за сметка на смисъла в политиката, какъвто трябва да е – изборът на хора и програми да се състои информирано с водеща роля на гражданите. При това не на тия граждани, за които имена и програми нямат значение (въпросната лумпениада, похлупак на партийните гърнета). А на останалите 99%.

За безсмислието допринасят и лансираните теми, доколкото ги има. Извинявайте, но ако споровете за местните избори се въртят около съветските паметници и Путин, то по-добре да си пуснем да слушаме релаксираща филипинска музика. Не знам каква е тази музика, вероятно и вие – но със сигурност ще е по-смислена от точни тия спорове за местните избори.

Коментар на Актуално Свищов: В града на Щастливеца положението е аналогично – единствено кметът Генчев бе официално издигнат за трети мандат. В публичното пространство се спрягат още две имена. Към момента кампанията се състои – колко лошотии са се случили през последните осем години. Никой обаче, включително и единствения официален кандидат, не е представил визия, програма и как да изглежда Свищов и общината след четири години. Общо-взето с началото на септември, т.е. след седмица един по един на припек ще изпълзят мераклиите за власт и за слава. Докато им научим как правилно се пишат имената ще е станало време да ходим до урните. Кога обаче те, мераклиите, ще успеят да представят вижданията за бъдещето на Свищов? За общински съветници не коментираме – ще имаме пореден безличен местен парламент, който да подпечатва спуснато, вместо да взема решения…