2022 година е, а светът отново говори за бойкоти на спортни състезания заради неспортни причини. Политиката е решаваща пак в спорта, а разделението изглежда така, сякаш е непреодолимо поне за десетилетие напред – руснаците ще бъдат изолирани от световния спорт заради случващото се в Украйна, припомня Дир.бг.
За поколение или две това изглежда като нещо изключително странно и ново. Но не са толкова далеч назад времената, когато политическите спортни бойкоти, и то на Олимпиади, бяха част от Студената война. А част пък от тях бе и България.
Една такава история се ражда като идея точно на 5 април преди 38 години. Тогава за първи път в канцелариите в Москва се решава да бъдат организирани Игрите на дружбата, които да са отговор на Източния блок на бойкота, който четири години по-рано САЩ и още 61 държави правят на Олимпиадата в Москва през 1980 година. През 1984-а най-голямото спортно събитие трябва да е точно от другата страна на барикадата – в Лос Анджелис, и е ред бойкотът да дойде от източните държави, Съветския блок и т.н.
През 1980 г. 65 държави избират да не се появят в Москва за игрите под знака на мечето Миша. Четири години по-късно бойкотиращите страни са 18, но Румъния и Югославия решават да пратят отборите си в Калифорния. Там игрите са от 28 юли до 12 август, а по същото време – всъщност през цялото лято, върви „Дружба 1984“ (Игрите на мира и дружбата), както съкратено го наричат в нашия регион. Тази алтернативна Олимпиада включва всички олимпийски спортове без футбол и синхронно плуване, но към тях са добавени тенис на корт, тенис на маса и самбо, които не са част от програмата на летните игри.
Проявата е мащабна – това не може да се отрече. Започва на 2 юли и завършва чак през септември, като включва състезания на територията на девет страни, включително България. Още преди да започне „Дружба“, Кремъл се обръща с официална нота към МОК и уточнява: „Това не са алтернативни Олимпийски игри, а наша проява, където най-силните атлети от страните, които не искат да участват в Лос Анджелис, да покажат своите върхови резултати“. Естествено, целта е да се избегне санкция. Така и става – никой не е наказан и четири години по-късно в Сеул имаме пълна лятна Олимпиада с всички над 80 страни, бойкотирали или едната, или другата от предходните.
Та, обратно на „Дружба 1984“.
Странна надпревара е, но и много силна като спортно-технически параметри. Първо, задължително е да се отбележи, че доста държави пращат отбори и на нея, въпреки че не бойкотират Лос Анджелис. Защото просто състезанията са силни, а когато и датите не съвпадат – защо не. Някои тимове, разбира се, са резервни – с хората, които не успяват да вземат квоти за игрите в Щатите.
Има обаче спортисти като Клаудиа Лош (ФРГ) или Алис Браун (САЩ), които участват и на двете надпревари. Те двете са златна и сребърна медалистки в леката атлетика от Лос Анджелис, а същото лято не стигат до призовите три места на игрите на Мира и дружбата. Но са там.
Спортисти от Великобритания, Япония, Бразилия, Канада, Япония, Италия, Франция, ФРГ – всички те се състезават на „Дружба 1984“, както и някои от най-силните румънски и югославски атлети. Нищо, че голяма част от тях са и олимпийци в Лос Анджелис. Първоначално в тези страни битува мнението, че СССР може да ги отлъчи от „Дружба“ заради отказа им да подкрепят бойкота на Олимпиадата Калифорния, но такова нареждане така и не идва.
Състезанията са разпределени така:
На „Лужники“ е леката атлетика, в Москва са още баскетбол, хокей на трева, гребане, спортна стрелба, плуване и колоездене.
Будапеща рлиеча борбата, някои плувни дисциплини и фехтовката.
В Чехословакия (Пилзен, Прага, Тренчин и Оломоуц) има художествена гимнастика, хандбал, стрелба с лък и някои дисциплини в атлетиката.
В Пхенян – да, да – в Северна Корея, са състезанията по тенис на мача през юли.
Полша е домакин на джудото, тениса на корт и многобоя.
Самбото почти изцяло е в Улан Батор, Монголия.
Куба, естествено, приема мачове по волейбол, както и турнира по бокс.
В ГДР е кану-каякът, колоезденето на писта и някои баскетболни и хандбални мачове.
И, накрая, но не на последно място – България. Във Варна имаме женския волейболен турнир, както и вдигането на тежести, което е една от последните и най-очаквани заради голямата конкуренция дисциплини. Свободната борба и спортната гимнастика са в София.
Резултатите? В различните части на света са оценявани различно, защото Западната преса е категорична, че тези състезания не са официални, а и обвинява директно – повечето от спортистите на участващите страни в „Дружба“ са активно използващи допинг. Чисто статистически, 60 от победителите на тази надпревара дават резултати, които стигат за злато на Лос Анджелис 1984, ако се сравнят с тези на победителите в Олимпиадата. Това е много условно, разбира се, но дори МОК не отрича вписаните резултати от алтернативните игри. Не ги признава за официални, но приема, че са постигнати в условия на истинско състезание.
На „Дружба“ СССР печели 282 медала (126 златни), а България е на трето място в таблицата със 75, от които 21 са златни. Суперотборът ни по вдигане на тежести взима пет титли – половината, като останалите са за Съюза. Нено Терзийски, Наим Сюлейманоглу, Стефан Топуров, Здравко Стоичков и Янко Русев са шампиони.
Имаме четири златни отличия в борбата, плюс още 8 сребърни и един бронзов медал.
Нонка Матова носи титла в стрелбата, а Людмила Антонова бие много силни две състезателки на СССР във високия скок. След това изненадващо взимаме златото и на щафетата 4х100 м при жените, пак пред фаворита.
Има и други интересни победители, просто като щрихи към едно състезание, което днес е трудно да обясним като провеждане, мащаб и цялостна значимост в световния спорт.
Александър Зверев печели тенис турнира при мъжете. И ако се интересувате от този спорт отблизо, длъжни сме да добавим едно „старши“ след името му. Да, това е бащата на Александър Зверев, който днес е вече утвърден ас в топ 10 на мъжката игра, само че като гражданин и състезател на Германия.
Легенди като Марита Кох (ГДР, 400 метра), Хайке Дрекслер (ГДР, скок на дължина) и Алберто Хуанторена (Куба, 800 метра), печелят титлите в атлетиката. Великият Сергей Бубка остава втори – той пропуска мечтата да спечели олимпийско злато в Лос Анджелис, а не стига до такова и на „Дружба“! Е, четири години по-късно е първи в Сеул и все пак е олимпийски първенец. Хавиер Сотомайор от Куба също не печели във високия скок, където е доминираща сила в онези години – остава втори на турнира.
Баскетболен шампион при мъжете е СССР, като в състава личат имена като Сабонис, Тараканов, Мишкин и Куртинайтис. При жените пак първи е този отбор, но България взима сребро. И какви имена има в нашия тим само – Надка Голчева, Петкана Макавеева, Евладия Славчева, Ваня Дерменджиева…
И така – това са все състезатели на най-високо ниво, които нямат шанса да се състезават в Лос Анджелис. В онази 1984-а за тях олимпийският цикъл приключва с „Дружба“ – състезанието-реплика на Изтока, бойкот в отговор на бойкота.
Такива бяха времената. Дано никога не видим отново подобно разделение в спорта, а политиката все по-малко да се налага да има отношение в него.
Сподели с